Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

НЗаспало сивото врабче в гнездото си сред посърналата есенна шума на дърветата и сънувало чуден сън. Пролетна градина. Високи тихи дървета ронят цвят. По белите клони на дърветата кацат дивни птички. Пъстрокрили. с жълти коремчета, с червени крачка, със зелени шийки, златни главици и очи, бистри като елмази. Въздъхнало сиромашкото врабче и си рекло насаме: — Ех, колко е несправедлив …

Един стар болярин повикал сина си и му рекъл: — Хайде, сине, тръгвай по света да си намериш невеста. Време е вече. Ти порасна, пък и годините минават. Нивата трябва да бъде пожъната, додето не е почнало да се рони зърното. — Ами каква мома да взема, тате? — попитал синът. — Не ще и дума, че трябва да бъде …

Подкарал Насредин ходжа пет магарета — да ги продава на пазара. Тичал подире им, гонил ги, додето се уморил, и яхнал едно от тях. Като отпочинал малко, той преброил магаретата, които вървели напреде му с клепнали уши. — Бре, само четири! — викнал ходжата уплашен и скочил на земята. — Едното се е отлъчило, ще се върна да го намеря! …

Имало едно петле с червено гребенче. То било като другите петлета: опашката му — зелена, а ботушките — жълти. Ходело наперено из двора, само че било много плашливо. От всичко се бояло: от кучето с рунтавата опашка, от магарето с дългите уши, от куция котарак. Щом се уплашело от нещо, захващало да пляска с криле, да кукурига, целия двор вдигало …

Цял ден ловците гонили една сърна. Надвечер подгоненото животно изскочило от гората и се мушнало в едно зашумено лозе. Укрило се под най-кичестата лоза и там притихнало. Ловците също минали покрай лозето, дълго се озъртали насам-нататък и като не видели нищо преплеснали пушките си през рамо и си тръгнали. Но преди да отминат, нетърпеливата сърна се изправила на задните си …

Имало някога една несвястна жена. Нейният мъж се трудел от сутрин до вечер, а тя се святкала насам-нататък из двора без работа. — Жено — казал веднъж мъжът, — вземи да ми ушиеш риза, че оголях. — Не една, а пет ще имаш — отвърнала жената. Грабнала цял топ платно, дето го тъкала майка й, излязла към гората, метнала платното …

Лисицата срещнала котака и му рекла: — Котаране, искаш ли да се оженим? — Искам, лиске — отговорил котаракът, — само че като се оженим, как ще те храня? — Как ли — заговорила хитрата лисица. — Всяка нощ аз ще идвам под дърветата, дето спят кокошките. Ти ще се катериш по дърветата, ще плашиш заспалите кокошки, те ще падат …

Сговорили се овцете, отишли при своя стопанин овчар и почнали да блеят пред кошарата му. Излязъл овчарят и ги попитал: — Какво има? Защо блеете тъй жално? — Стопанино — приближил се най-старият овен, — дошли сме да ти се оплачем. — Кажете да видим. — Ти, стопанино, не си справедлив към стадото. Ние ти даваме мляко, от млякото правиш …

Турският хитрец Настрадин ходжа дошъл от Анадола в българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, най-сетне стигнал в Хитър Петровото село. Срещнали се двамината хитреци на улицата до плета на поповата къща. Насредин ходжа попитал: — Ти ли си Хитър Петър? — Аз съм — отговорил Хитър Петър. — За тебе съм чувал, че умееш майсторски да лъжеш. …

В едно село живееха двама души: мъж и жена. Те си имаха само една щерка, много я обичаха и не даваха прашинка да падне отгоре й. На ръце я дигаха и слагаха. Съседите я наричаха „галената дъщеря". Майката и бащата се трепеха от сутрин до вечер, за да изкарат хляба и облеклото, а дъщерята нищо не вършеше. Сутрин се излежаваше до …