www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Дзин Син Дзи отглеждал боен петел за владетеля. Минали десет дни и владетелят попитал:
– Готов ли е петелът за двубой?
– Още не. Ходи арогантно и от време на време изпада в ярост – отговорил Дзин Син Дзи.
Изминали още десет дни и владетелят отново задал същия въпрос.
– Засега не – отговорил Дзин Син Дзи. – Той все още се нахвърля върху всяка сянка и при всеки звук.
Минали още десет дни и царят попитал за същото.
– Все още не. Гледа гневно и се стреми да покаже силата си.
След още десет дни пак попитал за същото.
– Почти е готов – отговорил този път Дзин Син Дзи.
– Даже ако до него закукурига друг петел, той не е обезпокоен. Като погледнеш отдалеч, все едно е издялан от дърво. Жизнената сила в него достигна завършеност.
Другите петли няма да посмеят да приемат неговото предизвикателство: щом го видят, ще се обърнат и ще побягнат.

Веднъж мохамеданските или сарацинските учени попитали свети Кирил, брата на свети Методий, просветители на славяните и създатели на славянската азбука-кирилицата:
– Как вие, християните, единния Бог разделяте на три Бога? Вие имате Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух?
– Не злословете против пресветата Троица – отговорил свети Кирил. – Бог-Отец, Бог-Син и Светия дух са три лица, но съществото е едно. Погледнете слънце¬то, от Бога в образа на светата Троица поставено на небето. В него има три неща: кръг, сияние и топлина. По същия начин е и със светата Троица – Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух. Слънчевият кръг е подобен на Бог-Отец, защото както кръгът няма начало и край, така и Бог е безначален и както от слънчевия кръг се излъчва сияние и топлина, така и от Бог-Отец се ражда Бог-Син и произхожда Светия Дух. Сиянието е подобие на Бог-Син, роден от Отеца, и просветил целия свят с Евангелието. А слънчевата топлина, произлязла от същия кръг заедно със сиянието, е подобие на Светия Дух, който произлиза от същия Отец завинаги.

Един човек бил богат, обличал се в порфира и визон и всеки ден пирувал блестящо.
Също така имали един бедняк на име Лазар, който лежал пред вратите му целия в струпеи. И желаел да се напие с трохичките, падащи от масата на богаташа. И кучетата идвали и облизвали струпеите му.
Умрял беднякът и бил отнесен от ангелите в лоното Авраамово. Умрял и богаташът и го погребали.
И в ада, целия в мъки, той надигнал очите си, видял в далечината Авраам и Лазар в лоното му и през вопъл казал: "Отче Аврааме! Смили се над мен и изпрати Лазар, да намокри края на пръста си във водата и да го сложи на езика ми, защото се мъча аз в тези пламъци."
Но Авраам казал: "Чедо! Спомни си, че ти вече получи своето добро в твоя жиВот, а Лазар – злото; сега той тук се утешава, а ти страдаш. И отгоре на всичко това между нас и вас лежи огромна пропаст, така че желаещите да преминат оттук при вас не могат, а също и оттам към нас не преминават."
ТогаВа той казал: "Тогава те моля, Отче, изпрати го в дома на баща ми, защото имам пет братя: нека им засвидетелства той, за да не дойдат и те В тоВа място на мъчения."
Авраам му казал: "Те имат Мойсей и пророците. Нека да слушат тях."
Богаташът казал: "Не, Отче Аврааме! Но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се окаят."
Тогава Авраам му казал: "Ако не слушат Мойсей и пророците, тогава който и от мъртвите да възкръсне, няма да повярват."

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил:
Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света.
Много бедняци идвали при него за ковчежето, но той неизменно отговарял:
-Ти не си най-бедният човек на света. Всички били удивени:
– Ти настина ли се каниш да дадеш на някого това ковчеже?
Благородният човек отговарял:
– Ще го дам на най-бедния човек на света. Ще ви кажа кой е най-бедният човек на света. Това е не някой друг, а нашият цар Прасенаджит.
Постепенно тези думи стигнали да ушите на цар Прасенаджит, който много се ядосал:
– Как така! Та аз съм цар! Как мога да бъда най-бедният човек на света? Идете и намерете този човек и ми го доведете!
Царят го завел в съкровищницата си и го попитал:
– Знаеш ли какво е това място?
Благородникът отговорил:
– Това е съкровищница, където съхранявате златото.
– А това какво е – попитал царят.
– Това е съкровищницата, където съхранявате среброто.
– А тоВа какво е?
-Това е съкровищницата, където съхранявате скъпоценните камъни.
Тогава цар Прасенаджит извикал сърдито:
– Значи знаеш, че съкровищниците ми са пълни със злато и сребро, че имам толкова богатства. Как тогава можеш да ме клеветиш, наричайки ме най-бедния човек на света?
А благородникът му отговорил следното. Макар цар Прасенаджит да притежава богатство, той не е в състояние да се грижи за нуждите на другите хора в царството си. Макар и да е богат, царят не може да оползотвори богатствата си. Тогава нима той не е най-бедният?

Един богаташ оставил прекрасната си градина под охраната на сиркара (старшия слуга). Когато идвали посетители, за да разгледат градината, сиркарът им оказвал всякакво внимание. Той им показвал най-красивите части на градината с разкошни плодни дръвчета, цветя, дворци, езера и казвал: "Ето, господа, нашите дървета манго, ето нашето езеро. Нали е самата истина, че нашите цветя са толкова прекрасни? Ето я най-добрата гостна в къщата, обърнете внимание на разкошните мебели и на удивителната живопис, творение на най-добрите художници – всичко това ни принадлежи."
И същият този сиркар може да се провини с нещо и господарят му да го уволни по всяко време със заповед незабавно да напусне градината. И тогава той няма да има време даже да си събере нещата и да вземе поне нещо със себе си. Такова е нещастното положение на хората, които демонстрират, че разполагат с вещи, които не им принадлежат.

Един боец бил под покровителството на уважаван отшелник. След победа той дошъл при отшелника и му благодарил за две чудесни спасявания. Но отшелникът казал: "Непризнателни боецо, ти беше спасен не два пъти, а дванадесет пъти. Ти не си разпознал най-важните избавления."
Обикновено хората забелязват малкото, но не голямото.

Синът на един заможен човек заминал в далечна страна и се случило така, че докато баща му трупал несметни богатства, той обеднявал все повече и повече. След това станало така, че синът дошъл в страната, където живеел баща му и като просяк молел за храна и дрехи. Когато баща му го зърнал в парцали и нищета, заповядал на слугите си да го доведат.
Когато пристигнали в двореца, той си помислил: "Сигурно съм събудил подозрението на велможата и той ще ме хвърли в тъмница." Изпълнен със страх, избягал, преди да види баща си. Тогава баща му изпратил пратеници след него, които го заловили и върнали обратно независимо от воплите и протестите му. Но бащата заповядал на слугите си да се отнасят снизходително към него. Назначили го като помощник на работник с неговия ранг и образование.
От прозорците на двореца си бащата наблюдавал сина си и научавайки, че той е честен и трудолюбив, го повишавал все повече и повече.
Изминали много години до момента, когато бащата извикал сина си, събрал всички слуги и разкрил тайната пред тях. От срещата с баща си нещастният преди човек безкрайно се зарадвал и преизпълнил с щастие.
Така постепенно трябва да бъдат възпитавани душите на хората във висшите истини.

Един човек вървял от Йерусалим към Йерихон и попаднал на разбойници, които му взели дрехите, нанесли му много рани и си отишли, като го оставили едва жив.
Случайно един свещеник вървял по същия път и като го видял, го подминал.
По същия начин и един левит, попаднал на това място, се приближил, погледнал и подминал.
Някакъв самарянин, който минавал оттам, го намерил и като го видял, се съжалил над него. Промил с масло и вино раните му, превързал го, сложил го на магарето си, закарал го до страноприемницата и се погрижил за него, а на другия ден, като тръгвал, извадил два динария, дал ги на съдържателя на страноприемницата и му казал: "Погрижи се за него. Ако ти се наложи да платиш нещо отгоре, аз ще ти дам парите на връщане."
Как мислиш, кой от тримата е бил ближен на попадналия на разбойниците?

Богатите евреи в Испания имали традиция, според която на специална маса в домовете си всеки ден посрещали просяците и ги хранели. А когато стопаните умрели, им правели ковчези от дървото на тази маса. Обичаят символизира това, че в смъртта си човек взема само благотворителността, с която се е занимавал.

Веднъж един човек, който не бил надарен с особено силен ум, го измъчвала жажда и той търсел вода. Като видял маранята, помислил си, че това е вода, затичал се в нейната посока и стигнал до река.
Спрял се до реката и загледан във водата, започнал да я наблюдава, но не пиел. Околните го попитали: "Мъчеше те жажда и ти бързаше към реката. Сега си до водата, защо не пиеш?" Глупакът отговорил: "Благородният мъж трябва да пие до дъно, значи аз трябва да изпия цялата река. Но в нея има страшно много вода, ние даже заедно няма да можем да я изпием. Затова не пия."