www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Ученик попитал майстора на дзен Содзан:
– Кое е най-ценното нещо на света?
– Главата на умряла котка – отговорил учителят.
– Защо главата на умряла котка е най-ценното нещо на света? – се опитал да изясни ученикът.
– Защото никой не може да назове нейната цена – отговорил Содзан.

Напълнил си Настрадин Ходжа джобовете с праскови и като срещал по пътя си приятели, казвал, сочейки джобовете си: "Който познае какво имам в джоба си, ще му дам най-голямата праскова." "Имаш праскови" – казвали му. Поразен, Ходжа възкликнал: "И кой е този негодник, който ви е казал?"

Както си вървял по пътя, Настрадин Ходжа намерил магарешка подкова. Той й се зарадвал и казал: "Хубаво ще е да намеря още три подкови и едно магаре – и няма повече да вървя пеш."

Имало един велик Бог мъдрец на име Нарада. Както сред хората има мъдреци – велики йози, така и сред боговете има йоги. Нарада бил добър йога, достигнал голяма духовна висота. Той бил ходил навсякъде и веднъж, пресичайки една гора, видял човек, който толкова отдавна бил потънал в дълбок размисъл, че термитите построили около тялото му огромен мравуняк.
– Къде отиваш? – обърнал се той към Нарада. Нарада отвърнал:
– Отивам на небето.
-Тогава попитай Бога кога ще се смили над мен, кога ще постигна свободата?
Нарада продължил нататък и видял друг човек. Той пеел, скачал и танцувал. Гласът и жестовете му били диви.
– Нарада, накъде си тръгнал? – попитал той.
– Отивам на небето – отговорил Нарада.
– Тогава попитай кога ще бъда свободен. Нарада продължил нататък.
След време, минавайки по същия път, Нарада отново видял човека, размишляващ от толкова време, а около незо- израснал мравуняк.
– Нарада, попита ли Бога за мен?
-Да.
– И какво каза той?
– Боз каза, че след като се родиш още четири пъти, ще постигнеш свободата.
Тогава човекът започнал да плаче и ридаейки възкликнал:
-Аз размишлявах, докато около мен израсна мравуняк и ми предстои да се родя още четири пъти!
Нарада продължил нататък и срещнал другия човек.
– Предаде ли въпроса ми на Бога?
-Да. Виждаш ли това тамариндово дърво? Трябва да ти предам, че колкото листа има на това дърво, толкова пъти ще се родиш и едва тогава ще постигнеш свободата.
Като чул това, човекът попитал отново:
– Толкова скоро ще бъда свободен? – от радост отново започнал да танцува.
В този момент се чул Глас: "Дете мое, ти вече си свободен." Такава била наградата за неговата настойчивост.

Казали на един кон:
– Дай да ти отрежем главата, а като награда за това ще ти дадем пълен хамбар овес.
– Глупаци – отговорил конят, – ако ми отрежете главата, кой ще яде вашия овес?

Настрадин Ходжа бил безработен много-много години, защото искал да бъде актьор, но не притежавал талант. Въпреки това всеки ден той ходел при агента. С надежда чукал на вратата, влизал в кантората и питал:
– Нещо да се е случило? Записан ли съм някъде? Агентът винаги отговарял едно и също:
– Нищо не мога да направя, няма никаква възможност. Минавали дни, седмици, минали години и чукането на Настрадин станало обичайно. Независимо от сезона, от времето – добро или лошо – агентът бил сигурен в едно: Ходжа ще дойде. И Ходжа пак питал с надежда, и агентът пак повтарял едно и също:
– Настрадин, нищо не мога да направя, няма никаква възможност.
Веднъж се раздало друго почукване, малко печално, и като влязъл Ходжа, агентът бил учуден от опечаления му вид. Настрадин казал:
– Слушай, две седмици не ме записвай никъде, защото ще бъда в отпуска.

В едно селце живял тъкач. Той бил много духовен човек. Всички му се доверявали и го обичали.
Веднъж тъкачът отишъл на пазара да продава стоката си. Когато се приближавал купувач и питал за цената на плата, той отговарял; "По волята на Рама преждата струва една рупия, по волята на Рама работата струва четири анна, по волята на Рама два анна е печалбата, по волята на Рама цената на плата е рупия и шест анна."
И хората чувствали такова доверие към него, че незабавно му плащали и взимали плата. Този човек бил истински набожен.
Нощем, след вечеря, той винаги дълго седял и размишлявал за Бога, повтаряйки неговото свято име. Веднъж късно през нощта тъкачът не можел да заспи и пушел, седейки в двора. Наблизо преминавала шайка разбойници. На тях им трябвал носач и като видели тъкача, хванали го и го помъкнали със себе си. След това те разбили вратата на една къща и награбили много ценности и покъщнина, част от които стоварили на плещите на бедния тъкач. В този момент минала стражата. Грабителите побягнали, но бедният тъкач със своя тежък товар бил заловен. Той прекарал нощта зад решетките, а на сутринта го завели при съдията.
Жителите на селцето, като разбрали какво се е случило, дошли да навестят тъкача. Всички те в един глас казали на съдията: "Господарю, този човек не е способен да открадне каквото и да е." Тогава съдията заставил тъкача да опише всичко, което му се е случило. Тъкачът казал: "Господарю, по волята на Рама аз си седях в двора; по волята на Рама беше късна вечер; по волята на Рама аз размишлявах за Бога и за неговото свято име; по волята на Рама по пътя минаваха разбойници; по волята на Рама те ме помъкнаха със себе си; по волята на Рама те нахълтаха в този дом; по волята на Рама те стовариха вързопите с откраднатото на рамената ми; по волята на Рама дойде стражата; по волята на Рама аз бях заловен. После по волята на Рама ме затвориха в тъмницата, а на сутринта по волята на Рама ме доведоха при теб."
Съдията, виждайки невинността и духовността на този човек, заповядал незабавно да го освободят. Излизайки от съда, тъкачът казал на приятелите си: "Волята на Рама ме освободи."
Независимо дали водите светски живот, или сте се отрекли от него, всичко зависи от волята на Рама.

Веднъж попитали дзенмайстора Ринзай: "Какъв е пътят за познание на изначалното?"
Той бързо вдигнал гегата си, с която не се разделял никога по време на разходка, право пред очите на задаващия въпроса, при което той се отдръпнал, и казал: "Ето! Наблюдавайте! Просто гега. Ако можете да наблюдавате нея, няма нужда да ходите никъде и не е необходимо да питате."
Човекът бил силно озадачен. Той вдигнал очи, около минута гледал гегата, а след това казал: "Вие сериозно ли предполагате, че може да се достигне просветление просто като се наблюдава една пръчка?"
Ринзай отговорил: "Разбира се, че не. Работата не е в това, какво наблюдаваш, а в това, как го наблюдаваш."

Двама мореплаватели претърпели корабокрушение и били изхвърлени на пустинен остров. И двамата едва не загинали от глад и ужас, защото смятали, че завинаги са откъснати от света. Подбрал ги кораб. И на острова бил построен здрав фар. Същите мореплаватели останали при фара, за да служат за спасението на загиващите. Сега настроението им се изменило. Те били щастливи, давайки спасителна светлина и без да се чувстват откъснати от света. Значи съзнанието за общуването със света и ползата за другите напълно преобразява хората. Общото дело е залог за успех.

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал:
– О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз?
Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят.
– В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.
На следващата седмица старейшините на селото, след като получили уверенията на хулиганите за това, че повече няма да пречат на делото със своите забележки, пак поканили Настрадин да ги посети.
– О, хора! – отново започнал Ходжа. – Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Някои от тези, които Настрадин гледал особено свирепо, не знаели как да реагират на това и промълвили: "Да."
– В такъв случай нямам какво да ви кажа – рязко казал Настрадин и напуснал залата.
След настойчиви молби да направи още един опит Настрадин посетил селото още веднъж и отново се изправил пред събралите се.
– О, хора! Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Тъй като на всички се сторило, че Настрадин чака отговор, хората завикали: "Някои от нас знаят, а някои – не!"
– В такъв случай нека тези, които знаят, да разкажат за това на тези, които не знаят – казал Настрадин, като се наканил да си ходи.