www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Ренно, настоятелят на храма Хонгадзи, попитал своя съвременник дзенмайстора Иккю:
– Чувал съм, че вие сте просветлен човек. Това така ли е?
-Аз никога не съм извършвал такава злина-отговорил Иккю.

Като бил в Индия, Александър Македонски Веднъж видял съсухрен старец, който седял на един камък. Александър го заговорил и думите на стареца много му харесали. Той го поканил да дойде с него.
– Не, тук ми е добре – отговорил старецът.
– Аз съм владетелят на света – казал Александър, – ще ти дам всичко, което поискаш. Богатство, почести, всичко…
– Но на мен нищо от това не ми е нужно – отговорил старецът.
Раздразнен от това, че му противоречат, Александър го заплашил със смърт. Старецът се разсмял:
-Това е най-голямата глупост, казана някога от теб, царю! Ти не можеш да ме убиеш с меч, не можеш да ме изгориш с огън, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал и никога няма да умра, аз съм всемогъщият, вездесъщ, вечен дух.

Настигнат от потеря вестоносец се хвърля заедно с коня в най-широкото място на реката. Потерята спира, защото се надява, че вестоносецът ще потъне, но той излиза на брега. Преследвачите за по-сигурно бързат към тясно място и потъват в течението. Всъщност, където е тясно, там е опасно. Този извод трябва да се използва навсякъде. Търсенето на миража на облекчението не води до подвиг. Най-трудното е именно най-достъпното.

Кришна се канел да вечеря. Той откъснал парче хляб и започнал да дъвче, но изведнъж подскочил и побягнал към вратата.
Рукмини, жена му попитала: "Какво правиш, господарю мой? Къде отиваш? Защо е това бързане? Защо така внезапно?"
Кришна се спрял до вратата, почакал за миг и се върнал обратно. Приел печален вид, отново седнал и започнал да се храни.
Рукмини се удивила. Тя казала: "Сега ме озадачи още повече. Защо скокна така внезапно? Защо се върна, за какво? Скочи, все едно в къщата гори пожар. Аз не виждам нещо да се е случило. И защо се върна обратно, ако нещо се е случило?"
Кришна отговорил: "Имаше нещо. Един от моите привърженици броди из града. Той пее моята песен, свири на вина (седем струнен инструмент), танцува на улицата, но хората хвърлят по него ка¬мъни и кръв се стича по челото му. Той не реагира, абсо¬лютно е безмълвен, абсолютно съсредоточен, абсолютно безпомощен. Необходимо беше веднага да му помогна."
И Рукмини попитала: "Тогава защо се върна от врата¬та, след като това е толкова спешно?"
Кришна отговорил: "Вече няма нужда. В момента, в който стигнах до вратата, той взе в ръце камък. Сега той си помага сам. Помощта ми вече не е необходима."

Веднъж, по време на пребиваването на Настрадин Ходжа в двора, владетелят се оплакал, че поданиците му са лъжливи. Настрадин казал: "Истините биват различни, ваше величество. Преди да могат да използват относителната истина, на хората е необходимо практически да опознаят реалната. Но те винаги се опитват да направят обратното. В резултат на това твърде безцеремонно се отнасят със собствените си изкуствени истини, някъде дълбоко у себе си чувствайки, че те не са нищо повече от измислица."
Всичко това се сторило на владетеля твърде сложно: "Нещата трябва да са или истински, или лъжливи. Аз ще заставя хората да говорят истината и с помощта на това те ще придобият навика да бъдат правдиви."
На следващата сутрин пред отворените градски порти стърчало бесило, обградено от войниците на владетеля, начело с капитана. Глашатаят обявил: "Всеки, който влезе в града, трябва, първо, правдиво да отговори на въпроса на капитана."
Настрадин, който изчаквал отвън, влязъл в града пръв. Капитанът попитал: "Къде отиваш? Казвай истината или ще бъдеш обесен."
Настрадин отговорил: "Идвам, за да бъда обесен на това бесило." "Не ти вярвам!" "Прекрасно. Ако съм излъгал, обеси ме." "Но това би означавало, че си казал истината." "Ето, именно – казал Настрадин, – вашата истина."

Веднъж в открито море се надигнала силна буря. Платноходката се носела насам и натам. Пасажерите, скупчени на едно място, започнали да молят Аллах за спасение. А Настрадин Ходжа, седнал в едно ъгълче, спокойно си пушел лулата.
Накрая бурята утихнала, опасността преминала и корабът акостирал.
– Слушай, Ходжа, нима ти не се страхуваше, когато ние всички треперехме от страх? – полюбопитствал един от пасажерите.
– А от какво да се страхувам?
– Как от какво, нима не видя, че по време на бурята бяхме на една ръка разстояние от смъртта?
– Вярно е, но нима не е така и на сушата? – отговорил през смях Настрадин.

Млад самурай стоял с лък и няколко стрели в ръце и с поглед премервал разстоянието до мишената. Преминаващ наблизо монах му казал:
– Няма да се научиш да стреляш точно, ако се надяваш на поправяне на грешките. В боя едва ли ще имаш такава възможност. Учи се да поразяваш целта от първия път, винаги помни, че имаш само една стрела. И в живота всяко нещо го прави веднага, не се надявай, че после ще можеш да поправиш нещо!

Веднъж Настрадин влязъл в магазин. Собственикът се приближил, за да го обслужи. Настрадин казал:
– Преди всичко – най-важното. Видя ли как аз влязох в твоя магазин?
-Разбира се.
-А някога преди това виждал ли си ме?
– Никога през живота си.
-Тогава откъде знаеш, че съм аз?

Настрадин Ходжа продавал пирожки. Приближили се към него двама души и като изяли голямо количество пирожки, започнали да спорят:
– Аз ще платя – казал единият.
– Не, аз! – завикал другият. Спорът се разгорещил още по-силно.
– В никакъв случай няма да ти позволя да платиш! – Възкликнал единият.
– А аз няма да допусна да платиш ти – отговорил другият.
– А аз няма да взема парите! – извикал Настрадин Ходжа, увлечен в спора.

Монах, дошъл да моли за наставничество, казал на Бодхидхарма:
– Моето съзнание е неспокойно. Моля ви, успокойте съзнанието ми.
-Донеси тук съзнанието си – отговорил Бодхидхарма – и аз ще го успокоя!
– Но когато търся съзнанието си – казал монахът, – не мога да го намеря.
– Ето! – плеснал с ръце Бодхидхарма. – Аз успокоих твоето съзнание!