www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднъж един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Как мога да постигна свръхчувствен живот, така
че да виждам Бог и да го чувам, и да говоря с него?
Учителят отговорил:
– Когато бъдеш в състояние поне за минута да се заставиш да влезеш там, където не живее нито едно живо същество, ще видиш Бога.
– Близко ли е това или далече? – попитал ученикът.
– Това е у теб и ако можеш за малко да спреш мислите и желанията си, ти ще чуеш неизразимите думи на Бога – казал учителят.
– Как мога да чуя думите на Бога, след като няма нито да мисля, нито да говоря?
Когато не мислиш от себе си, нито ще желаеш от себе си. Когато умът и волята ти станат спокойни и пасивно се отдадат на възприемане на изразите на Вечното слово и дух. И когато душата ти разпери криле и се издигне над това, що е временно. И когато ти с отвлечено мислене заключиш въображението и външните чувства -тогава Вечният слух, зрение, реч ще ти се открият и Бог ще чуе и види чрез теб, защото ти ще бъдеш орган на неговия Дух и Бог ще говори у теб и ще шепне на твоя дух. И твоят Дух ще чуе неговия глас. Затова блажен си ти, ако можеш да се удържиш от самомислене и саможелание и можеш да спреш колелото на своето въображение и чувства, тъй като всъщност не съществува нищо освен твоя собствен слух и желания, които те възпрепятстват и не ти позволяват да видиш и чуеш Бога.

На едно място имало суша. Земеделците напоявали нивите си, прокарвайки вода по канали от голямо разстояние. Един от тях притежавал голяма решителност и сила на характера. Една сутрин той твърдо решил да копае своя канал, докато не стигне до реката и не прокара бода до нивата си. Започнал работа и скоро загубил Всякаква представа за времето. Дошъл и отминал часът за закуска. Жена му го викала да си дойде вкъщи да се измие и да хапне. "Закуската ще изстине – казвала тя – остави работата и си ела у дома."
Отначало земеделецът не обръщал внимание на думите й, но после я помолил да си иде вкъщи и да не му пречи. "Ти не разбираш – казал той, – че заради тази страшна суша нищо няма да поникне. Няма да има с какво да нахраним децата и всички ще умрем от глад. Решил съм, каквото и да стане, днес да докарам вода на нашата нива. Тогава и ще се измия, и ще се нахраня." Като чула това, жена му се прибрала, а земеделецът работил цял ден и до вечерта прокопал канал до реката. Тогава той седнал на земята и с възторг гледал как водата тече през нивата му. Умът му бил спокоен и щастлив. Прибрал се вкъщи, извикал жена си и казал: "Сега ми сложи да хапна и напълни лулата ми." Измил се той, с удоволствие се нахранил и заспал дълбок сън.
Друг земеделец, който също искал да прокара вода на нивата си, също бил извикан от жена си на обяд: "Ела у дома, измий се и хапни" – казала тя. И той веднага хвърлил лопатата и възкликнал: "Мила, когато ме викаш, аз съм длъжен да дойда." И неговата нива останала суха.
Както земеделецът не може да напои нивата си, така и човекът, стремящ се към Бога, не може да го достигне без твърда решимост.

На един човек му се струвало, че живее много тежко. И отишъл той веднъж при Бога, разказал за нещастията си и го помолил: "Може ли да си избера друг кръст?" Погледнал Бог човека с усмивка, завел го в хранилището, където се пазели кръстовете, и казал: "Избирай."
Влязъл човекът в хранилището, погледнал и се учудил: "Какви само кръстове има тук – и малки, и големи, и средни, и тежки, и леки." Дълго ходил той из хранилището, като търсел най-малкия и лек кръст, и накрая намерил едно мъничко-мъничко и леко кръстче, приближил се до Бога и казал: "Боже, може ли да взема този?" "Може – отговорил Бог. – То това си е твоят."

Един чист човек искал да види Буда, удържайки вниманието си върху най-разнообразни предмети. Ръцете
му не хващали мъдрите образи и очите му не пронизвали предмети на почит – явлението не се случвало.
Накрая търсачът се преклонил в молитва и почувствал как на челото му се спуснала нишка на паяжина. Той я отстранил и се чул ясен глас: "Защо прогонваш моята ръка? Лъчът ми те следваше, позволи ми да те прегърна."
Тогава затреперил у човека слънчев змей и намерил той отхвърлената нишка. И в ръцете му тя се превърнала в четиридесет перли и всяка носела лика на Буда. По средата стоял камък, и на него надпис "Храброст, отчаяние, наслада." Последователят на Буда получил наслада, защото знаел пътя към нея.

Веднъж търговците замислили да посетят чужди страни. Съгласно закона за пътешествието, първо, трябвало да си намерят водач и едва след това можело да се отправят на път.
Впуснали се в търсене всички търговци и си намерили водач. Той веднага ги повел. И ето че наближили края на голяма пустиня. Там имало храм, където принасяли жертва на небето. Трябвало да се принесе в жертва човек и едва след това можело да се продължи нататък.
Търговците започнали да се съветват помежду си:
– Всички ние се падаме роднина един на друг. Как може да бъде убит някой от нас? Остава само водачът. От всички нас само него можем да принесем в жертва на небето.
И ето че приключила церемонията по жертвоприношението. Пътешествениците, не знаейки накъде да вървят, се изгубили. И всички загинали от изтощение и умора.

Взел веднъж Настрадин Ходжа в ръце кирка и започнал да копае яма в градината. Минал съседът му и го попитал какво прави. Ходжа отговорил: "Съседите все мърморят как да постъпят със земята, натрупана след ремонта по средата на улицата. Е, аз искам да заровя тук целия този боклук." "Добре – казал съседът, – а какво ще правиш с тази маса, която изкопаваш от ямата?" Ходжа се разсърдил: "Е, братко, в такива тънкости не мога да навлизам."

Случило се така, че Джунайд дошъл при своя Майстор. А той седял в храма. Когато Джунайд влязъл, Майсторът го посрещнал с думите: „Джунайд, ела сам! Не води със себе си тълпа!“
Джунайд се огледал, защото си помислил, че с него е влязъл още някой. Но нямало никого.
Майсторът се разсмял и казал: „Не гледай назад, а гледай навътре!“ Джунайд затворил очи и разбрал, че учителят му е прав. Той оставил жена си, но умът му се стремял към нея. Оставил децата си, но образите им били с него. И приятелите, дошли да се простят за последно, били с него, в ума му.
Майсторът казал: „Излез и ела сам, защото как бих могъл да говоря с тази тълпа?“
И на Джунайд се наложило да чака една година извън храма, за да се освободи от тълпата. След година Майсторът го извикал: „Сега, Джунайд, си готов да влезеш. Сега си сам и диалогът е възможен.“

Веднъж управителят на областта посетил един дзенучител, наречен от народа Птиче гнездо заради това, че медитирал, седейки на дърво сред гъстия листак. Управителят огледал мястото за медитация и казал:
– Какво опасно място имаш там, на върха на дървото!
– Твоето е много по-лошо от моето – възразил учителят.
– Аз съм управител на тази област и не виждам каква опасност може да ме грози.
– Значи не познаваш себе си! Когато изживееш страстите си и съзнанието ти загуби устойчивост, какво може да бъде по-опасно от това?
Тогава управителят попитал:
– В какво се състои учението на будизма?
Учителят произнесъл следните известни думи:
Да не вършиш зло, а да използваш доброто.
И да съхраниш сърцето чисто – ето какво е учението на будите.
Управителят обаче възразил:
-Това го знае всяко тригодишно дете.
– Може и да го знае всяко тригодишно дете, но и дори на осемдесет годишния старец е трудно да го осъществи на практика – направил извод дзенучителят, седейки на своето дърво.

И ето, че някой, като се приближил, го попитал (Исус Христос): "Учителю Благи! Какво добро да направя, за да имам вечен живот?" Онзи отговорил: "Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен Бог. Ако искаш вечен живот, спазвай заповедите." "Кои?" Исус казал: "Не убивай не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като
самия себе си."
Юношата му казва: "Всичко това съм съхранил от своята младост. Какво не ми достига?"
Исус му казал: "Ако искаш да си съвършен, иди, продай имението си и раздай парите на бедните. И ше имаш съкровища на небесата. И ела и ме следвай."
Като чул това, юношата си тръгнал натъжен, защото имал голямо имение. А Исус казал на учениците си: "Истината ви казвам, че на богатия му е трудно да влезе в Царството небесно. По-удобно е на камилата (дебело Въже) да мине през иглено ушенце, отколкото на богатия да влезе в Царството Божие."

Един цар имал двама приятели, които били осъдени за някакво престъпление на смърт. В желанието си да ги спаси от смърт, царят прибягнал до изпитанието "Божи съд". Той заповядал да опънат въже над реката – от единия бряг до другия, и ако осъдените минат по това въже, без да паднат във водата, ще бъдат помилвани. Първият от осъдените благополучно минал по въжето, а когато дошъл ред на втория, той извикал на другаря си:
– Кажи ми, приятелю, как се изхитри да минеш по въжето. И аз ще направя същото.
Онзи отговорил:
– Не знам как се прави. Знам само едно: когато се накланях в едната посока, веднага се отклонявах в противоположната. Това означава, че трябва да се балансира.