На нослето ми снежинка бяла падна.
Сигурно е на джудже целувка хладна.
Но целувки още кацаха и ето –
до пързалката замръзна ми нослето.
Мен червеното носле не ме тревожи.
Жал ми е за малките снежинки божи,
дето ме дариха с нежността си тиха
и от тази чиста нежност се стопиха.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2657″]
Локви по тротоара
Силен дъжд валя и ето –
гьол до гьол по тротоара.
Джапа в локвите детето,
а пък баба му се кара.
Но детето продължава
и успокоява баба:
„Щом ги има тук, тогава
значи в тях да джапам трябва.
Инак кой ще си играе
да ги слага по земята?
Смисълът им във това е –
да зарадват нас, децата”.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2649″]
Лете край реката
С хляб и сиренце в ръка
спрях до близката река.
Там усетих страшен глад
и излапах цял комат.
А накрая за десерт
слушах жабешки концерт.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2648″]
Жълто лято
Изгубил съм с и всичките боички –
остана ми едничка жълта само.
Как да рисувам зайчета и птички?
Тях жълти ли да ги направя, мамо?
А мама ме погали по главата
и каза: „По-добро рисувай лято –
с огромно жълто слънце на небето,
с безкрайно жълто жито на полето…
Щом чух това, ми стана тъй горещо,
че сетих се за друго жълто нещо:
от сладоледа толкова различен
най-много точно жълтия обичам.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2639″]
Иде студ
Угасна лятото, отмина.
Мъгла над нивите се стеле.
Край село – във една градина,
белее неприбрано зеле.
Ала със заби да не тракат,
ако дочакат люта зима,
от зелките върху си всяка
по двайсет топли ризи има.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2636″]
Гергьовска люлка
Мойта люлка се люлее
чак до небесата горе.
Ако се засиля с нея,
на Венера ще съм скоро.
Ама после от Венера
има ли назад пътека?
Страх ме хваща. И треперя.
И се люшкам по-полека.
Есенна сметанка
С
ъбирам в гората листо след листо –
така да броя се научих до сто !
Но лист подир лист продължава да пада
и скоро ще знам да броя до хиляда !
А щом оголее последният клон,
ще знам да броя до цял милион !
Доброто плашило
С бабината лятна шапка стара,
с дядовия шлифер парцалив
татко ми от летви издокара
цял човек – направо като жив.
Сред лехите той стои забучен
в слънчев пек и под проливен дъжд –
пилците да гони вместо куче
и подир крадци да вика “Дръж!”.
Да, но уж е правен за плашило,
а от него никой няма страх.
На врабците се усмихва мило,
кани ги да си играе с тях.
Сигурно от дядо и от баба
благият му нрав е наследен.
Щом така е, добрината трябва
да се проявява и у мен.
Но я няма. Май душите наши
дяволът е разменил за смях –
никого прашилото не плаши,
а от мене всички ги е страх.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“0″]
Дете на децата
Аз съм дете на децата –
рожба на детски ръце.
И съм сърдечен приятел –
нищо, че нямам сърце.
Казват, че нямам, но тихо
нещо във мене тупти.
Вътре будилник ли скриха?
“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!
Пада от свода безбрежен
още сняг – пухкав и мек.
Мисля си: “Даже и снежен,
важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]
Чуден влак
В
лак без гари и спирки, наричат от нас календар,
профучи ли край теб, ти се вече с година по-стар.
ЯНУАРИ е месец студен и затрупан със сняг.
Във шейна се превръща вагонът му в нашия влак.
ФЕВРУАРИ е също покрит със килим снежнобял.
И със снежни човеци вагонът му пълен е цял.
А когато ту мрачен, ту слънчев, при нас дойде МАРТ,
колесница с цветя е готова за пролетен старт.
Но по-шарени стават полята през месец АПРИЛ.
Боже, колко изпъстрен със багри Великденът бил!
Всички честваме буквите в китния празничен МАЙ.
На уроците идва отдавна желаният край.
Месец ЮНИ донася ни летните слънчеви дни.
И туристи обхождат гористите ни планини.
А през ЮЛИ се возим на лодка в дълбоко море.
Не в коритото, мама където килими пере.
Ако в АВГУСТ на плажа сме, Слънчо тъй силно пече,
че лъчите му правят ни с цвят на кафяво мече.
През СЕПТЕМВРИ във класната стая събират ни пак
и звънецът, и пълният с чинове есенен влак.
Щом пристигне ОКТОМВРИ с пазар зеленчуков голям,
зимнина със чували купуваме ние оттам.
На НОЕМВРИ вагонът е пълен със жълти листа.
И е ясно, че зимата скоро ще вземе властта.
А вагонът на месец ДЕКЕМВРИ докара ли мраз,
Дядо Коледа значи отново ще дойде при нас.
Влак без гари и спирки, наричан от нас КАЛЕНДАР.
Профучи ли край теб, ти си вече с година по-стар.