ПРИКАЗКИ

Живели някога един дядо и една баба. Имали си прасенце. Веднъж бабата рекла:– Дядо, хайде да заколим прасенцето!– Не, нека се поохрани по-хубаво! – рекъл дядото. – Ще го заколим, когато пусне под опашката мас.

Преди много- много години една мечка и един селянин били приятели. Решили двамата да садят ряпа.Селянинът рекъл:

Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора.

Когато Иляо от Шинаня срещнал владетеля на Лу, той изглеждал много уморен.– Защо имате такъв уморен вид? – попитал учителят от Шинаня.

Един млад рак си помислил: „Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.“

Един стар дървар тръгнал в гората за дърва.Намерил кух дъб, замахнал със секирата и сечал, докато дървото не рухнало с глух тътен. Започнал да го цепи — и вътре, в кухината, открил кожена торба.Отворил я… пълна със златни жълтици. Сърцето му трепнало.Но вместо да се зарадва напълно, той се намръщил и си казал: — Гората не е моя… дървото не …

Отишла баба в гората за дренки. Не щеш ли – срещнала я Мецана.Качила се баба на дряна, а под дряна ръмжи Мецана:– Бабо, слез! Ще те ям!– Недей, баба! Не ме яж! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам три внучки.Три сестри, три умници. Първата е Твърдушка. Втората е Мекушка. Най-малката пък – Сладушка.Която си избереш, нея ще …

Едно бедно момче пасяло стадо чужди овце по поляните над селото си. Веднъж, по обед, то ги закарало до едно изворче с голямо корито да се напият с вода. После овцете се събрали да пладнуват в една дъбрава. Овчарчето също пило вода направо от чучура, постлало си ямурлука и заспало. Присънил му се чуден сън. Явил му се един белобрад …

Имало едно време един цар и една царица. Народът ги обичал, съседите им ги почитали и могло да се каже, че били най-щастливите от всички владетели. Родила им се дъщеря, надарена с такива добродетели и прелести, че родителите не съжалявали, гдето нямали син.Великолепие, изящество, пищност царели в техния палат. Но това, което най-много учудвало посетителите, било магарето, настанено на лично …

Една гълъбица, измъчена от силна жажда, летяла дълго в търсене на вода. Кръжала над полета и покриви, докато силите ѝ започнали да я напускат. Изведнъж съзряла нещо, което ѝ вдъхнало надежда — на стената на една къща имало изрисуван тас, пълен с бистра вода. Блестял на слънцето толкова убедително, че изглеждал съвсем истински. Гълъбицата се спуснала веднага. Опитала се да …