ПРИКАЗКИ

Минувач видял, че Настрадин хвърля пари в езерото и го попитал защо прави това. Настрадин казал: "Аз пътувах, яздейки магаре. То се подхлъзна и започна да се свлича в посока на това езеро, губейки равновесие и почти падайки. Изглеждаше, че вече нищо не може да ни спаси от падане. Изведнъж една жаба в езерото започна да квака. Това изплаши магарето, …

Един дзенучител карал каруца, в която седяла жена с детето си. Бил натрупал много сняг и утрото било студено. Слънцето не се виждало на небето, било облачно. Учителят започнал да замръзва, както и жената в каруцата. Той видял, че тя постепенно посинява и губи съзнание. Тогава Взел детето, избутал жената от каруцата и продължил нататък. Жената била шокирана. Тя останала …

Из широкия път вървеше войник: едно, две, едно, две! На гърба си носеше раница, а на кръста — сабя, защото беше ходил на война и сега се връщаше у дома си. По пътя го срещна една стара магьосница. Тя беше ужасно грозна. Долната й устна висеше до гърдите. — Добър вечер, войниче! — каза магьосницата. — Каква хубава сабя и …

Някога….. много, много отдавна млечните зъбчета живеели спокойно и щастливо в детската устичка. Всяка сутрин и вечер лейди Уайт и Мистър Клийн се грижели за външния вид и здравето им, като прилежно ги почиствали до блясък . Виртуозния танц на Белотата на Лейди Уайт, карала Мистър Клийн често да въздиша по нея. Когато времето отброявало шестата годишнина на Децата , …

С ъбирам в гората листо след листо –      така да броя се научих до  сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до  хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял  милион ! [jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2632″]

Живял някога един цар. Земите му били обширни, богатствата – несметни. Но жена му умряла и той бил неутешим. Удрял си главата в стените, та трябвало да ги подплатят с дюшеци. Всичките му поданици решили да го посетят един след друг и да се помъчат да облекчат мъката му. Между тях имало една много красива вдовица. Тя се появила цялата …

Имало едно време един рибар. Той станал на петдесет години, но все още нямал деца. По цял ден ловял риба и капвал от умора. „Ех – мислел си рибарят, – да имах и аз едно детенце, та поне малко да ми помага“. Един ден, като ловял риба, от преумора му се завило свят и той се строполил в лодката си. …

Не винаги в Северно море са се въдили толкова риби, колкото се въдят сега. Било е време, когато не е можело да се хване нито една рибка. Защото някога, много отдавна, животът е бил съвсем различен от сегашния и хората са живели другояче. Тогава рибите от едно море си стояли само в него, както и животните от една гора не …

Имаше в миналото един рибар. Той живееше на морския бряг в къщурка, покрита с тръстика. Всичкото му имане бяха две малки русокоси девойчета и една вехта мрежа, с която ловеше риба. Двете девойчета помагаха на майка си, шетаха в къщи, носеха вода със стомните от чешмата, поливаха цветята в градината и вечерно време кърпеха скъсаната мрежа, докато майка им наготви …

Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да раз­бират. — Бриф, браф — казало едното дете. — Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели. На балкона на първия етаж бил седнал стар добър гос­подин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна …