ПРИКАЗКИ

Двама души дошли при един голям познавач на Тора и помолили да им обясни разликата между доброто и злото. Единият от тях се смятал за голям грешник, защото като млад при скарване с близък приятел, разгневен, го ударил с тежка сопа и го убил. От този ден съвестта не спирала да го мъчи. Вторият човек никога не бил извършвал грях …

Млада сърна била отглеждана от един богат човек. Когато сърната пораснала достатъчно, тя естествено започнала да се стреми към пустинята. Веднъж се отдалечила от двора и някак си се смесила със стадо диви сърни. Робите на богаташа я подгонили, а в стадото едни били, други – заклали.

Веднъж се завързал спор между Настрадин Ходжа и един дервиш, който се представял за мъдрец. Ходжа му задал няколко въпроса, но дервишът не отговорил нито на един. Накрая дервишът се разсърдил и казал: -Аз мога да ти задам такива въпроси, на които няма да може да отговори даже дядо ти. – Няма на света такова нещо – отговорил Настрадин, – …

Както си вървял по пътя, Настрадин Ходжа намерил магарешка подкова. Той й се зарадвал и казал: "Хубаво ще е да намеря още три подкови и едно магаре – и няма повече да вървя пеш."

Веднъж в Китай имало голям празник, на който се събрал много народ. Там имало един кладенец, който не бил заграден и в него паднал човек. Той викал силно, но празникът бил толкова голям, било толкова шумно, че никой не го чул. В това време един бхикша – будистки монах, се приближил до кладенеца, защото искал да пие. Монахът погледнал надолу …

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, в какво се крият неподправените искрени човешки черти? – Неподправените искрени човешките черти са две -отговорил Настрадин. – Първата: когато говорят знаещи хора, трябва добре да се слуша. Втората: когато говориш ти, претегли и осъзнай какво говориш.

Веднъж един баща изпратил сина си в гората по работа. А синът казал: – Татко, как ще се справя сам там? Та аз нищо не знам. – Нищо, иди – му казал баща му, – нуждата учи на всичко. Тръгнал той. Но ето че шейната му се счупила в гората. Спомнил си той думите на баща си, че нуждата учи …

Веднъж Съвършеният се намирал в Магадха, в едно село. По това време петстотин плуга на брамина Казибхарадвага били впрегнати, тъй като било настъпило време за сеитба. Рано сутринта Съвършеният, като взел чашата си, тръгнал към мястото, където се трудел браминът Казибхарадвага. По това време той разделял храната. Съвършеният се приближил и застанал настрана. Браминът, като видял, че Съвършеният стои, сякаш …

Когато дзенучителката Есюн преминала шестдесетте и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора. Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му. – О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там? – Само такъв глупак като теб се интересува от това – отговорила Есюн. …

Живяла някога една жена, изоставила религията, в която била възпитана. Тя напуснала даже редиците на атеистите и се обърнала към друга религия. След това се обърнала към истината на още една. Всеки път, сменяйки вярата си, тя си въобразявала че вече нещо е придобила, но то е недостатъчно. И всеки път, когато влизала в нов кръг, я приемали радушно встъпването …