Архиви на етикети: Народна приказка

Един богобоязлив човек карал с магарета храна на пазара. Покрай него минавал бедняк, който умирал от глад, протегнал ръка и помолил за парче хляб. Човекът в стремежа си да изпълни молбата на бедняка отворил един сандък и видял, че хлябът е изсъхнал. Затова потърсил друго и намерил кифла. Но изведнъж си спомнил, че на дъното на сандъка има пирожки. Накрая …

Свети Касиян бил светец чорбаджия – с лисичев кюрк (дълга горна дреха, подплътена с кожи) и с чибук. Той седял на миндер; ни вятър го веел, ни слънце го печало, ни дъжд го мокрел. Веднъж много му домъчняло, че хората не го уважават като свети Никола. Станал със своя чибук, наметнал си кюрка и оти¬шъл при Бога, та му се …

В един град имало съдия, който не се боял от Бога и не се срамувал от хората. В същия град имало една вдовица и тя, като идвала при него, му казвала: „Защити ме от съперника ми.“ Но той дълго време не искал. И след това си казал: „Макар и да не се боя от Бога и да не ме е срам …

Някой си от страната Чен някога, докато събирал съчки, изведнъж се натъкнал на ослепително красив елен. Той подгонил елена и го убил. Тъй като се боял, че някой ще го види, набързо скрил тялото на елена в една яма и го покрил с листа на живовляк, като ликувал и се радвал на късмета си. Скоро обаче той забравил мястото, където …

Веднъж един от роднините на Настрадин Ходжа с нещо много му угодил. – След като си направил такова добро дело – казал му Настрадин, – поискай от мен всичко, каквото пожелаеш. Роднината на Настрадин така се зарадвал, че не можел да се сети какво да поиска. – Дай ми срок до утре. – казал той. Ходжа се съгласил. На следващия …

Имало едно време един цар. Веднъж той изпратил навсякъде глашатаи, които се развикали сред народа: — Ей, слушайте! Който от вас излъже най-добре царя, ще получи от него подарък една златна ябълка!

Живял някога в Багдад богат търговец. Домът му бил надежден: той притежавал голямо и малко имение; корабите му с ценни товари пътували до Индия. Наследените от баща си богатства той умножил със собствени усилия, положени на подходящото място в благоприятното време, а също така и благодарение на мъдрите съвети и ръководството на западния крал, както наричали по това време султана …

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил: Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света.

В един град се случила суша. Лятото било в разгара си и градският свещеник призовал всички сутринта да дойдат в храма да се молят за дъжд. Дошъл целият град и всички се надсмивали над едно дете. Детето дошло с чадърче. Всеки се смеел и казвал: „Глупаче, защо си домъкнало чадърче? Ще загубиш. Дъжд няма да вали.“ Детето казало: „А аз си …

Загубил съня си цар Рашапутра. Извикал той Мъдрия, за да му върне съня. Мъдрия казал: „Царю, огледай своето ложе.“ Претърсили царското ложе и намерили в гънките на тъканта камък. Царят се зарадвал, мислейки си, че той е причината за неговите бедствия. Но сънят не се появявал.