Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

Изгубил съм с и всичките боички – остана ми едничка жълта само.Как да рисувам зайчета и птички?Тях жълти ли да ги направя, мамо?А мама ме погали по главата и каза: „По-добро рисувай лято – с огромно жълто слънце на небето, с безкрайно жълто жито на полето…Щом чух това, ми стана тъй горещо, че сетих се за друго жълто нещо: от …

Сънчо приспива ни всички –бебета, майки и баби дори,зайчета, мечки, сърнички,цели квартали и цели гори.Само едно не разбирам –в тъмното как не умира от страх?Всяка нощ щях да умирам,ако на негово място аз бях. Значи не искам да станаСънчо, когато порасна голям.Или ми трябва охрана,ама със нея пък ще ме е срам. Все пак, когато порасна,някакъв трябва да стана, нали?Да, …

С бабината лятна шапка стара, с дядовия шлифер парцалив татко ми от летви издокара цял човек – направо като жив.Сред лехите той стои забучен в слънчев пек и под проливен дъжд – пилците да гони вместо куче и подир крадци да вика “Дръж!”.Да, но уж е правен за плашило, а от него никой няма страх.На врабците се усмихва мило, кани ги …

Като копаел някаква яма, един циганин изровил от земята златна паница. Отначало много се зарадвал, но после си рекъл: „Никой няма да ми повярва, че не съм я откраднал, ами по-добре да я занеса на царя. От благодарност той може да ме направи и министър“.

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари.

В дворчето на баба Мина има хубава градина с най-различни зеленчуци за любимите й внуци.

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно.

На горичката съвсем накрая има празно място в тръни цяло.Никой там не ходи да играе, затова е пусто запустяло.Но веднъж се спря до него Мечо – чудна мисъл през ума му мина, плесна се по челото и рече:„Тука аз ще посадя градина!”

Ненадейно днес по здрачпощенският раздавачс чудно име Чик Чирикспря в ръка със чуден плик –бял, а цял със сини шаркии със чуждестранни марки.