Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

В дворчето на баба Мина има хубава градина с най-различни зеленчуци за любимите й внуци.

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно.

На горичката съвсем накрая има празно място в тръни цяло.Никой там не ходи да играе, затова е пусто запустяло.Но веднъж се спря до него Мечо – чудна мисъл през ума му мина, плесна се по челото и рече:„Тука аз ще посадя градина!”

Ненадейно днес по здрачпощенският раздавачс чудно име Чик Чирикспря в ръка със чуден плик –бял, а цял със сини шаркии със чуждестранни марки.

Според едно предание – за да има щастие в домовете им, хората заковават стари подкови на вратите си. Циганин и циганка си вървели по прашния път, циганката видяла нещо на земята и казала на мъжа си: – Гледай, Манго! Петало! – Дай го тука! – изкомандвал циганинът. – Дръж, ама къде ще го туриш? – подала му тя желязото. – …

М алката Лисана госпожица стана – по купони ходи, спазва всички моди. Цялата във джуфки, с високи обувки тя на дискотека тръгна, но полека, че пътят минава през стръмна дъбрава. А и в гъсталака жаба взе да кряка, та наша Лисана страшен страх я хвана. Опита да бяга, но падна веднага – не са най-удобни обувки подобни за крос през …

С хляб и сиренце в ръкаспрях до близката река.Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за десерт слушах жабешки концерт.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2648″]

Живеел някога един голям лакомник. По-голям от него едва ли можело да се намери по света. От сутрин до вечер той не спирал да яде и продължавал да е гладен. Щом свърши да закусва, започвал да обядва, а щом приключи обяда, нахвърлял се на вечерята. След това дълго не можел да заспи от глад и щом заспи, веднага започвал да …

Н америх си нова квартира – на партера тя се намира.Не е нужно, както до вчера, по стълбите да се катеря, а право при мене се влиза. Гората е също наблизо, та докато приказки пиша, от чистия въздух си дишам.Богатство са също за мене и горските багри зелени.  Чудесно е всичко, обаче не мога да свикна с това, че през …

Силен дъжд валя и ето – гьол до гьол по тротоара.Джапа в локвите детето,  а пък баба му се кара.Но детето продължава и успокоява баба: „Щом ги има тук, тогава значи в тях да джапам трябва.Инак кой ще си играе да ги слага по земята?Смисълът им във това е – да зарадват нас, децата”.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2649″]