Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

В дворчето на баба Мина има хубава градина с най-различни зеленчуци за любимите й внуци.

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно.

На горичката съвсем накрая има празно място в тръни цяло.Никой там не ходи да играе, затова е пусто запустяло.Но веднъж се спря до него Мечо – чудна мисъл през ума му мина, плесна се по челото и рече:„Тука аз ще посадя градина!”

Ненадейно днес по здрачпощенският раздавачс чудно име Чик Чирикспря в ръка със чуден плик –бял, а цял със сини шаркии със чуждестранни марки.

[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2692″]

В лак без гари и спирки, наричат от нас календар, профучи ли край теб, ти се вече с година по-стар. ЯНУАРИ е месец студен и затрупан със сняг.Във шейна се превръща вагонът му в нашия влак. ФЕВРУАРИ е също покрит със килим снежнобял.И със снежни човеци вагонът му пълен е цял. А когато ту мрачен, ту слънчев, при нас дойде …

Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]