Един селянин и жена му си имали крава. Тя щедро им давала мляко, масло и сирене, а те се грижели за нея по дежурство: Днес я хранел и поил мъжът, утре – жената, после пак мъжът, после пак жената и така нататък. Веднъж обаче объркали реда и започнали да се препират кой от двамата е дежурен. След дълъг спор, решили …
Прочетете повече »
Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]
Прочетете повече »
Пристъпва мъничката Яна по пъстра цъфнала поляна. За първи път днес вижда тя тъй много шарени цветя и иска с малките ръчички да ги помилва нежно всички. Протяга предпазливо длани и шепни думи неразбрани за нас. Но за цветята – ясни: тя шепне им, че са прекрасни.
Прочетете повече »
М ъничката Мима има своя супичка любима.Не обича други супи и направо им се цупи.Но щастлива е, щом мама сготви тенджера голяма супа гъбена, която с вкус вълшебен е позната.Тя се прави лесно, ясно – масълце е нужно прясно, но преди това да има гъбки е необходимо…Супа гъбена щом иска, Мима стана и туристка.Подходящо се облече и не трябваше далече …
Прочетете повече »
С бабината лятна шапка стара, с дядовия шлифер парцалив татко ми от летви издокара цял човек – направо като жив.Сред лехите той стои забучен в слънчев пек и под проливен дъжд – пилците да гони вместо куче и подир крадци да вика “Дръж!”.Да, но уж е правен за плашило, а от него никой няма страх.На врабците се усмихва мило, кани ги …
Прочетете повече »
С пят животните в гората – кой във дупка, кой в хралупа. Сняг виелицата мята – с преспи всичко да затрупа. Даже легълцето мое във хралупа се превръща. Бяла преспа – сън спокоен – скрива цялата ни къща…
Прочетете повече »
П о зелената полянкаМечо, Зайо и Лисанкатичат във ръце с балони, а пък Вятърко ги гони.Жълти, сини и червени – те са като разгорени пламъци от сухи клони… Никога до днес балони не е виждал във гората малкият немирен Вятър.Искаше да ги погали, но погрешно го разбрали,те се дърпаха далече, като дърпаха и Мечо, хванал на балонче края… Тича подир …
Прочетете повече »
С ъбирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион ! [jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2632″]
Прочетете повече »
Н енадейно днес по здрачпощенският раздавачс чудно име Чик Чирикспря в ръка със чуден плик –бял, а цял със сини шаркии със чуждестранни марки. Чик Чирик глава почеса,позагледа се в адресаи да го чете захвана:“До… Боянчо… от Бояна”.До Боянчо? Значи тук.Къщата му бе позната.Той почука на врататас човка като със юмрук.И не чака даже миг.– Заповядай Чик Чирик! –взе Боянчо …
Прочетете повече »
Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ