Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

С хляб и сиренце в ръка спрях до близката река. Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за

Угасна лятото, отмина. Мъгла над нивите се стеле.Край село – във една градина, белее неприбрано зеле.Ала със заби

Събирам в гората листо след листо –      така да броя се научих до  сто ! Но лист подир лист

Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват,

В лак без гари и спирки, наричат от нас календар, профучи ли край теб, ти се вече с година по-стар.

Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролетта

Н Е ЧАКАЙТЕ! Отиде си белият ден.Угасна и жълтият залез.По сива пътечка към мен пак черната нощ се

Б або мила, бабо драга – казваме на баба ние.Но щом дойде Баба Яга, бягаме или се крием.Тази

О т клечка на стръкче, от стръкче на клечка пълзеше в тревата една буболечка.Отиваше чак на гората във края,