Архиви на етикети: Народна приказка

Един селянин се трудил на полето с пот на лицето, без да спре да си поеме дъх, от изгрев до залез. Веднъж се случило невероятното: докато чакал под едно дърво да премине дъждът, мълния повалила едно от дърветата недалеч. Под корените на това дърво имало пещера, от която се носело сияние. Селянинът боязливо се приближил и видял, че пещерата е …

Вратата на големия дом на Сиатмулт, Създателя на дъжда, не приличали на вратите на домовете на скуемишките знатни фамилии и обикновените хора. На нея били изобразени с резба странни фигури и тя цялата и от двете страни била боядисана. Фигурите се различавали напълно от всички тотемни фигури, нарисувани по другите врати. И това имало своята причина: вратата била вълшебна и …

Живял някога един владетел, който убивал закупчиците на краденото, а крадците пускал на свобода. Всички се жалвали, че това е несправедливо. Тогава владетелят събрал народа на площада, докарал там плъхове и сложил пред тях храна. Плъховете вземали храната и я отнасяли в дупките си. На следващия ден владетелят отново събрал народа на площада, довел плъховете, сложил храна пред тях, а …

Един човек дванадесет години търсил Майтрей Буда. Не намерил никъде. Разгневил се и се отказал. Върви си по пътя. Гледа – странник пили с конски косъм желязна пръчка и нарежда: „Даже животът ми да не ми стигне, пак ще те прережа.“Смутил се човекът: „Какво означават моите дванадесет години пред такова упорство, да се върна аз към моите търсения.“И тогава на …

Една птица свила гнездо на морския бряг. Гнездото било отнесено от прибоя. Ядосала се птицата и започнала с клюн да излива вода от морето на брега, а пясък от брега да хвърля във водата. Друга птица видяла това и попитала: – Какво правиш, безумнице? – Няма да си ида оттук – отговорила първата, – докато не превърна морето в суша, …

Имало едно дете овчарче на име Димитър. Още като било много малко, баща му умрял и то останало едно на майка. Татко му оставил доста имане: ниви, лозя, овце и говеда. Майка му сама оряла нивите, а пък детето пращала да пасе овцете. Всяка вечер, когато то връщало стадото от паша, майка му идвала да го чака извън селото до …

Настрадин Ходжа бил безработен много-много години, защото искал да бъде актьор, но не притежавал талант. Въпреки това всеки ден той ходел при агента. С надежда чукал на вратата, влизал в кантората и питал: – Нещо да се е случило? Записан ли съм някъде? Агентът винаги отговарял едно и също: – Нищо не мога да направя, няма никаква възможност. Минавали дни, …

Имало едно време една бедна вдовица, която живеела сама със своя малък Анри. Тя много го обичала. И как да не го обича, като нямало по-добро дете от него на света.

Живял някога един дървар, който бил много беден. Той едва свързвал двата края с парите, припечелени от продажбата на дърва, които носел в града от близката гора. Веднъж санясин, минаващ наблизо, го видял, докато работи, и го посъветвал да влезе по-навътре в гората, с думите: – Върви напред, върви напред!

В далечни времена един цар изпратил вестоносец при господаря на съседните земи. Пратеникът закъснял и забързано влетял в тронната зала. Задъхан от бързата езда, започнал да излага поръчението на своя владетел:– Моят господар… заповяда да ви кажа, да му дадете… син кон с черна опашка… Ако не дадете такъв кон, тогава…– Не искам да слушам повече! – прекъснал домакинът задъхания пратеник. …