Архиви на етикети: Народна приказка

Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът. Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: «Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам».

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна.

Един човек попитал учителя Ли Дзи: – Защо цениш празнотата? – Няма нищо ценно в пустотата – отговорил Ле Дзи и прдължил. – Раотата не е в названието. Няма нищо по-добро от покоя, няма нищо по-добро от празнотата. В покоя, в празнотата намираш своя дом, в стремежа си да вземеш губиш своя дом. Когато нещата тръгнат на зле, няма как …

Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел.

Някога, много отдавна, един човек, като разсъждавал съсредоточено и упорито над тайните на природата, разкрил как се добива огънят.

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.

Царувал някога в Багдад един цар. Един ден той казал на своя везир: — Искам да издам една заповед само за да видя дали ще я изпълни населението. — Прави, каквото искаш, воля твоя — отвърнал везирът.

Рьокан, майстор на дзен, живеел скромно в малка колиба в подножието на планината. Веднъж привечер там влязъл крадец, но само за да установи, че няма нищо за крадене. Като се върнал, Рьокан заварил крадеца. -Ти наистина си изминал дълъг път, за да ме навестиш – казал той на крадеца, – не трябва да си отиваш с празни ръце. Ето, вземи …

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо.