Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж при Буда дошъл знаменит учен с много въпроси. Буда го изслушал и казал: – Ще отговоря, но трябва да почакаш една година. Това е моето условие и обещание: след година ще отговоря.

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина.

Вечерта настана. Христос седеше на прага. Минал книжовник и попитал: „Защо седиш на входа?“ Христос отговорил: „Защото аз съм праг към духа. Ако искаш да минеш, премини през мен.“

Хиляда години преди да стане широко известен на хората, Хидр ходел по земята, търсейки тези, които би могъл да учи. Когато намирал подходящи ученици, той им давал знание за истината и за различни полезни изкуства. Но колкото пъти въвеждал ново знание, толкова пъти то се изкривявало от неправилна употреба. Хората се интересували само от използването на способности и закони, а …

Имало едно време в някаква далечна страна един цар. Той имал три дъщери. Едната била още малко девойче, другата била тъкмо за женитба, а на третата вече времето минавало. Царицата все казвала на мъжа си:

Някога, през едно пъстроцветно лято, когато морето беше още сладководно (и жените бяха жени, и рибите – риби) в една жълто боядисана къща край широкия Уелски път живееха трима братя. Когато пораснаха, Глин ореше земята, Лин ореше морето с кораба си, а най-малкият, Молдуин, ореше само своя път.

Ах, този мил народен певец – как нищо не се скрива от погледа му, как нищо не убягва от ухото му! Разказал ни е най подробно и за коня Шарколия. Нали юнакът не е юнак, ако силата на коня му не е равна на неговата юнашка сила?

В едно градче, като гръм от ясно небе, пристигнала една много млада красива жена. Никой не знаел откъде е дошла тя. Произходът й бил абсолютно неизвестен. Тя била толкова прекрасна, така очарователно красива, че никой даже не си и помислил да проучи откъде се е появила. Хората наизлезли, цялото градче се събрало и всич¬ки млади хора – почти триста души, …

Веднъж човек, който отивал в друга страна, призовал робите си и им поверил имението си. На един дал пет таланта, на друг два, на трети един – на всеки според силата му и тутакси тръгнал.

Едно време имало един човек на име Мехмед рибаря. Тоя човек през деня ловял риба, а вечер я продавал и от това преживявал. Веднъж той заболял и като не се надявал да остане жив, рекъл на жена си: