Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж Настрадин влязъл в магазин. Собственикът се приближил, за да го обслужи. Настрадин казал: – Преди всичко – най-важното. Видя ли как аз влязох в твоя магазин? -Разбира се. -А някога преди това виждал ли си ме? – Никога през живота си. -Тогава откъде знаеш, че съм аз?

Марпа, гуруто на Миларепа, чул за един учител, оти¬шъл при него и напълно му се доверил. След това го попитал: – Какво трябва да правя сега? Учителят казал: – След като си повярвал в мен, нищо не трябва да правиш. Просто продължавай да вярваш. Името ми това е единствената тайна мантра за теб. Всеки път, когато се окажеш в затруднение, …

Един богаташ самохвалко довел веднъж суфи, за да му покаже дома си. Развеждал го той из стаите, които били пълни с безценни произведения на изкуството, с великолепни килими и всевъзможни фамилни скъпоценности. Накрая попитал: -Кое ви порази най-много? Суфият отговорил: – Фактът, че земята е в състояние да издържи тежестта на толкова масивно здание.

Царството небесно е подобно на човека, който е посял добро семе на своето поле. Докато хората спели, дошъл враг, посял между пшеницата плевели и си отишъл. Когато кълновете пробили и се показал плодът, тогава се появили и плевелите. Когато дошли робите на стопанина, му казали: "Господарю! Да не би да си засял полето с недобро семе? Откъде се взеха тези …

Веднъж Настрадин Ходжа трепел мухи и казал на жена си: „Убих две женски мухи и две мъжки.“ Жената се учудила и попитала: „Как разбра кои от тях са женски, а кои – мъжки?“ Той отговорил: „Две от тях бяха кацнали на огледалото.“

Живяло ужасно чудовище, което ядяло хора. Веднъж чудовището преследвало вече набелязаната жертва. Човекът, спасявайки се, се гмурнал в едно езеро, чудовището скочило след него. В търсене на спасение плувецът скочил на гърба на чудовището и здраво се хванал за стърчащия му гребен. Чудовището не можело да падне по гръб, защото коремът му не бил защитен. То се устремило в бесен …

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …

Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба – сина си женел. Събрали се много гости в дома му. „Ще ида и аз на гости на брат си“ – рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и …

Някога в Месина живеела една жена. Тя имала син на име Кола, който от сутрин до вечер се къпел в морето. Майката го викала от брега: – Кола! Кола! Излез най-сетне от водата. Та ти не си риба! Но всеки ден синът й плувал все по-далече и по-далече. А от постоянното викане майката дори я заболели гърдите. Веднъж той накарал …

Живял някога на света беден рибар. Той си нямал нищичко освен една стара закърпена мрежа, с която се изкарвал прехраната. Щом пукнела зората, той рипвал от постелята и хуквал към морския бряг. Там хвърлял, хвърлял без умора мрежата, докато не напълнел с риба шарената торбичка, овесена на врата му. Тогава изчиствал мрежата от налепените водорасли, поотръсквал я от водата, премятал …