Архиви на етикети: Народна приказка

Трима пътници видели небето. На единия му се видяло зърнесто, на другия – мъничко, а на третия – огнено. Но първият си замърсил очите, вторият измръзнал, а третият имал светло и топло място да пренощува. Така народът разбрал трите същности и мъдро ги охарактеризирал. Не се побоял пътникът от огненото небе и огънят го опазил сред тъмнината.

Веднъж един човек отишъл в града при велик мъдрец. Изяснило се, че мъдрецът живее във вехта съборетина в покрайнините. В жилището му нямало нищо освен продънено легло и затрупана с книги маса, зад която старецът седял, потънал в четене. Гостът се обърнал към него с въпрос:

Веднъж един баща изпратил сина си в гората по работа. А синът казал:– Татко, как ще се справя сам там? Та аз нищо не знам.– Нищо, иди – му казал баща му, – нуждата учи на всичко.Тръгнал той. Но ето че шейната му се счупила в гората. Спомнил си той думите на баща си, че нуждата учи на всичко и …

Някога, много отдавна, живял дервиш, чиято репутация благодарение на духовното му израстване нараствала от година на година. Веднъж той решил да се ожени. За удивление на всички, които го познавали, си избрал жената с най-отвратителния характер в окръга.

Губернаторът на една от провинциите попитал Юй Шан: – Доколкото разбрах, всички будисти трябва да овладеят шила (принципите), дхяна (медитацията) и праджня (мъдростта). Ти следваш ли принципите? Практикуваш ли медитация? Достигна ли мъдрост?

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо:

Вървели по един път зрящ и слепец. И зрящият казал на слепия: –  Когато влезем у дома, ти ще запалиш свещ и ще ми светиш. – Пощади ме, приятелю! – възразил слепият. Когато бяхме на път, ти ми беше единствената подкрепа. Ти ми оказваше пътя, докато стигнахме до дома, а сега казваш на мен, слепия, да ти светя!

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, в какво се крият неподправените искрени човешки черти? – Неподправените искрени човешките черти са две -отговорил Настрадин. – Първата: когато говорят знаещи хора, трябва добре да се слуша. Втората: когато говориш ти, претегли и осъзнай какво говориш.

Като съдия Настрадин Ходжа не можел по никакъв начин да установи кой е виновен – ответникът или ищецът – решил да накаже и двамата с бой с пръчки. Като извършил тази процедура, съдията облекчено въздъхнал: – Сега съвестта ми е чиста, защото виновният със сигурност не е избегнал наказанието.

От дядо си помня. В наше село имало овчарче. Горан му думали. Помнили го някои. Често пасяло стадото си ей там, до високата скала. Избирало си удобно място върху нея и дълго свирело на кавал. Отвисоко се виждали овцете, та можело дори да ги преброи. А опитат ли се овцете да се отлъчат, момчето им подвиквало дружелюбно и отново пръстите …