Архиви на етикети: Народна приказка

Монах, дошъл да моли за наставничество, казал на Бодхидхарма: – Моето съзнание е неспокойно. Моля ви, успокойте съзнанието ми. -Донеси тук съзнанието си – отговорил Бодхидхарма – и аз ще го успокоя! – Но когато търся съзнанието си – казал монахът, – не мога да го намеря. – Ето! – плеснал с ръце Бодхидхарма. – Аз успокоих твоето съзнание!

Поръчали на един художник символично изображение на вярата. Майсторът изобразил непреклонна човешка фигура. Ликът й бил обърнат към небето, изражението му било на несломим устрем, взорът – изпълнен с огнено сияние. Образът бил величествен, но изпод гънките на дрехата се виело нещо като черна змия. Когато попитали художника какъв смисъл е вложен в тази черна добавка, която не съответства на …

Срещнали се веднъж вълк и елен. Еленът започнал да упреква вълка за това, че погубва живи същества и затова ще го настигне лоша карма. Еленът пък, хранейки се с растителна храна, се имал за много добродетелен и разчитал да постигне вечно лаженство. Само че след смъртта на двамата приятели нещата се развили не както предполагал еленът: заедно с растителната храна …

Учителят Ле Дзи се учел при Горския учител от планината Чаша и Горският учител казал: – Ако постигнеш умението да стоиш назад, ще можем да говорим за това, как да се сдържаш. – Искам да чуя за това, как да се държа назад – отговорил Ле Дзи. – Обърни се, погледни сянката си и ще разбереш. Ле Дзи се обърнал …

Преди повече от хиляда години в Япония живели старец и старица. Мъжът всеки ден отивал в планината да насече бамбук, от него плетял заедно с жена си красиви панери, които продавал на пазара в селото. Те не били богати, но не били и бедни. И можели да бъдат напълно щастливи, ако не изпитвали голяма мъка от това, че си нямали …

Някога, твърде отдавна, живял на един остров рибар със своята жена. Те имали дъщеря, красавицата Чин. Майката я обичала повече от живота си, а бащата – лош човек – никога не помислял за нея. Веднъж рибарят и жена му отишли в морето да ловят риба. Три ъти хвърлили те мрежата, три пъти я изваждали празна. И всеки път при това …

Щ„е трябва да си построя едно кану" — казал си Гарванът. В мързеливия си човешки вид вълшебникът бавно се опитвал да гребе с едно много старо кану, зле закърпено отвсякъде и пропускащо вода, за да влезе в устието на малка рекичка в земите на хайда, която се вливала в океана. Отдавна Гарванът не бил правил кану, защото много луни наред …

По своя език шайените били свързани с могъщата алгонкуинска фамилия, а по времето на тази история територията на шайените се простирала на запад от главното течение на величествената река Мисисипи. Един ден в големия лагерен кръг се събрали много шайени за да отпразнуват празника на игрите. Макар че хората почтти умирали от глад, били много храбри и бодрият им дух …

Имало едно време един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият бил глупакът Емеля. Другите братя работели, а Емеля цял ден лежал върху печката и нищо не искал да знае. Един път братята заминали на пазар, а жените им, снахите, започнали да му подвикват: – Отиди, Емеля, за вода. А той им отвръща от печката: – Не …

Един цар притежавал безчетни богатства. Стада овце и крави, табуни коне и камили пасели в обширните му ливади, а злато, сребро и скъпоценни камъни имал толкова много, че се чудел къде да ги скрие, за да не му ограбят хазната. Веднъж на този цар му дошло наум да построи от скъпоценностите си такъв палат, че да няма друг като него …