Архиви на етикети: Народна приказка

Живял някога един овчар. Той имал жена и две деца — момченце и момиченце. Имал и една червена крава. Но ето че жена му умряла и овчарят се оженил за друга. Мащехата силно намразила децата на мъжа си и постоянно повтаряла: — Те не са мои деца, не мога да ги обичам! — и все ги биела и измъчвала. Тогава …

Живял в старо време един човек. Той бил много беден и едва-едва си изкарвал хляба. Всеки ден вземал въжето и брадвата, отивал в гората, събирал сухи клони и съчки, продавал ги на пазара и с това се прехранвал. Веднъж, когато сечал дърва в гората, изпод едно дърво изпълзяла змия. Като я видял, селянинът замръзнал на мястото си от страх. Змията …

Тук някога е имало селище. От селището сега е останал само един геран с кобилица и изсъхнала дървена кофа. Погледнеш ли дъното му, ще видиш да светлее колелце колкото стара пара. Иззидан е здраво с камъни, пристегнат с железни обръчи. Зидали са го майсторски ръце, щом е оцелял до днес. В знойните летни дни е утолявал жаждата на добитъка. Винаги …

Ой та тебе, боже, мили боже, що ми правиш чудо и нишани, да се чудит съта ристиянщина, да се славит твое свето име, да се слушат от века до века!… Шетба шетат Марко Прилепчанин, шетба шетат земя по краина… Конят Шарколия на юнака е толкова силен, че като върви – гората кърши! Кършигоро му думали. На самурения му калпак лестят …

От дядо си помня. В наше село имало овчарче. Горан му думали. Помнили го някои. Често пасяло стадото си ей там, до високата скала. Избирало си удобно място върху нея и дълго свирело на кавал. Отвисоко се виждали овцете, та можело дори да ги преброи. А опитат ли се овцете да се отлъчат, момчето им подвиквало дружелюбно и отново пръстите …

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единия наричали Малък, а другия – Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото ставало на земята. Усмихнела ли се Марта, погалвала гадинки и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада …

Сред свитата на Дионис често можело да се види бог Пан. Когато Пан се родил, майка му, нимфата Дриопа, като го погледнала, хукнала да бяга. Защото той се родил с кози нозе, рога и дълга брада. Но баща му, Хермес, се зарадвал на раждането на сина си, взел го на ръце и го отнесъл на Олимп. Всички богове се зарадвали …

В Райската градина имало една ябълка, която раждала чудни плодове. Господ заръчал на Адам и Ева да не ядат от тях. Един ден змията изпълзяла точно на това дърво. Тя видяла Ева и й казала: – Хапни си от тази ябълка, много е хубава! – Господ ни заръча да не я опитваме – отговорила Ева. – Той ви е казал това, …

Една жена нямала дете девет години след сватбата. Веднъж тя се помолила: – Нека родя син, пък дори да е змейче. Станало точно както жената поискала. След девет месеца тя родила син, но той бил змей – имал опашка, криле под мишниците и люспи като на смок. Раснал синът й, пораснал и дошло време да се жени. Веднъж змеят рекъл …

Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа. Като стигнал до един голям камък, видял отдолу една змия: тя била притисната под камъка и не могла да се измъкне. Змията замолила овчаря …