Архиви на етикети: Народна приказка

Едно време, щом се родяло дете, първата вечер идвали орисниците да определят какъв ще му бъде късметът, когато порасне. Имало един търговец, който веднъж замръкнал на път близо до малко село, в което не бил ходил и не познавал никого. Затова почукал на първата порта, къщицата била вехта и схлупена, но търговецът искал само да пренощува. Хората, които живеели в …

Двама братя захванали да се наддумват помежду си: кое е по-добро на този свят – правдата или кривдата. По-големият бил защитник на правдата и казвал, че оня, който върви по пътеката на правдата, може па направи чудеса. По-малкият държал за кривдата. Подир дълга препирня братята сторили облог: да тръгнат по света и питат де когото срещнат, кое е по-добро – …

Имало едно време един дядо и той имал едно момиче: когато се засмивало, трендафил цъфтял от устата му, а когато заплачело, от очите му капвал бисер. Дядо събирал бисерите и ходил да ги продава, че да се прехранват. Подир няколко време момичето се прочуло с хубостта и дарбите си дотолкова, че стигнало и до ушите на царя. Той поискал да …

Имало едно време един дядо и една баба. Те нямали деца. Веднаж седнали да си поприказват какво да сторят, като си нямат деца. Бабата рекла: – Ще изляза на пътя, па каквото намеря, ще го взема в кошницата и това ще ни бъде челяд. Дядото се съгласил. Бабата тръгнала. Вървяла, вървяла – нищо не намерила. Когато да се върне, видяла …

Един приятел на Хитър Петър го срещнал един ден и му рекъл: – Научих се, че ти откраднали магарето. Нещастието е голямо, но ти недей се отчайва – така е било писано. – Ба, защо да се отчайвам! – казал Хитър Петър. – Напротив, аз се радвам. Голям късмет е, че не съм бил и аз на магарето!

Един гърбав човек веднъж замръкнал в гората до самодивски кпаденец. През нощта дошли самодивите и започнали да играят хоро. Като поиграли малко, видели човека, ни жив, ни умрял от уплаха. Хванали го и го накарали и той да се улови за хорото. Самодивите му казали: – Каквото викаме ние и ти ще викаш същото! Продължили да играят и да викат: …

Едно време мравката била толкова голяма и силна, че поискала да вземе работата на вола. Искала нея да впрягат в каруцата и да орат с нея. – Не може ти да храниш човеците – й рекъл волът. – Тази работа Господ е оставил на мене. – Защо да не мога? – отговорила му мравката. – Теб стопанинът те муши с …

Преминавайки през Сун, на изток от Чжу, Ян Дзи се отбил в една страноприемница. Стопанинът имал две наложници: красива и безобразна. Безобразната той ценял, а красивата пренебрегвал. На въпроса на Ян Дзи каква е причината за това, човекът отговорил: – Красавицата сама се любува на себе си и аз не разбирам в какво се състои нейната красота. Безобразната сама се …

В Бенгалия живеел един много учен човек. Наричали го Бхаттоджи. Той бил много известен граматик, но никога не ходел в храма. Вече се състарил, прехвърлил шестдесет, когато баща му казал: "Това вече е прекалено!" Бащата бил на деветдесет години. "Аз ходя в храма и се моля всеки ден! И нищо не съм казвал за теб, мислейки, че ти сам ще достигнеш …

На селска улица се събрали четирима: перс, турчин, арабин и грък. Те пътешествали заедно, стремейки се да достигнат някакво далечно място, но веднъж сред тях се разгорял спор за това, как да похарчат единствената монета, която им била останала. – Аз искам да купим анзур, – казал персът. – Аз искам изюм, – казал турчинът. – Аз искам инаб, – …