Имаше едно време една война, една голяма и страшна война, в която умираха много войници от едната и от другата страна. Ние стояхме отсам, нашите неприятели оттатък, стреляхме едни срещу други ден и нощ, но войната беше толкова дълга, че по едно време се свърши бронзът за топове, нямахме вече и желязо за щикове и така нататък. Нашият военачалник Свръхгенерал …
Прочетете повече »
Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да разбират. — Бриф, браф — казало едното дете. — Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели. На балкона на първия етаж бил седнал стар добър господин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна …
Прочетете повече »
Миналата година на Великден в дома на професор Тибола от шоколаденото яйце знаете ли какво изскочило? Изненада: космическо пиленце, подобно по всичко на земните пиленца, но с капитанска фуражка на главата и една телевизионна антена на фуражката. Професорът, госпожа Луиза и децата казали едновременно: «О!» и после не намерили други думи. Пиленцето се оглеждало недоволно. — Колко сте изостанали на …
Прочетете повече »
Гонарио бил най-малкият от седмина братя. Родителите нямали пари да го пратят на училище, затова го изпроводили да работи в един голям чифлик. Гонарио трябвало да работи като плашило за врабчета, да пъди птичките далече от нивите. Всяка сутрин му давали торбичка барут и Гонарио цял ден трябвало да обикаля нивите и от време на време да гърми с малко …
Прочетете повече »
Веднъж в Чезенатико, на брега на морето, пристигнала една въртележка. Имала всичко на всичко шест коня и шест червени джипа, малко овехтели за децата с по-модерни вкусове. Човечето, което я въртяло, бутайки я с ръце, било дребно, мьршаво, мургаво и имало лице на човек, който яде веднъж на три дена. Изобщо не била кой знае каква въртележка, нo на децата …
Прочетете повече »
Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица. – Не, Червената! – А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице… – Ама не, Червена! – А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. – Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка. – …
Прочетете повече »
Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина. Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна …
Прочетете повече »
На планетата Ех са открили подвижен тротоар, който обикаля целия град. Също като ескалатор, само че не е стълба, а тротоар и се движи бавно, за да могат хората да погледнат витрините и за да не губят равновесие, като слизат и се качват. На тротоара има и пейки за ония, които искат да пътуват седнали, особено за старци и госпожи …
Прочетете повече »
В началото земята била цялата сбъркана. Да се направи по-обитаема коствало много усилия. Нямало мостове, за да се минава по тях над реките. Нямало пътеки, за да се изкачва човек по планините. Искаш да седнеш? И сянка от пейки нямало. Умираш за сън? Не съществувало такова нещо като легло. За да не си убодеш краката — нито обуща, нито ботуши. Ако …
Прочетете повече »
Цар Мидас бил голям прахосник, всяка вечер давал прием и канел на танци, докато останал без стотинка. Отишъл при вълшебника Аполон, разказал му неприятностите си и Аполон му направил следната магия: всичко, което пипне с ръце, да става злато. Цар Мидас подскочил от радост и изтичал до автомобила си, но едва докоснал дръжката на вратата, и цялата кола станала златна: …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ