Трима братя от Барлета веднаж, вървейки през полето, открили един много гладък път, и целия кафяв. – Какво ли ще е това? – попитал първият. – Не е дърво – казал вторият. – Не е въглища – обадил се третият. За да разберат по-добре, и тримата коленичили и близнали. Било шоколад, просто целият път бил от шоколад. Започнали да ядат …
Прочетете повече »
Тази история не се е случила, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея: Утре една добра стара учителка завела учениците си, наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отминалото време, където били събрани нещата от миналите времена, които не служат вече, като кралската корона, шлейфът на кралицата, трамваят от Монца и така нататък. …
Прочетете повече »
Един стар библиотечен мишок отишъл да навести братовчедите си, които живеели на тавана и слабо познавали снета. – Не познавате света – казал той на своите срамежливи роднини – и по всяка вероятност не знаете дори да четете. – Ех, ти си учен – въздишали те. – Например яли ли сте някога котка? – Ех, ти знаеш толкова работи. При …
Прочетете повече »
Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.– Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме?От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на …
Прочетете повече »
Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбит каймак, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сладолед, мебели от сладолед. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й …
Прочетете повече »
Един млад рак си помислил: «Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.» Започнал тайно да се упражнява между камъните на родния поток. Първите дни това начинание му струвало големи усилия. Непрекъснато се блъскал, охлузвал бронята си и сам си настъпвал някое краче. Но …
Прочетете повече »
Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел: – Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вятъра лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат! Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по …
Прочетете повече »
Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че децата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтърканите подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чашките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …
Прочетете повече »
Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, то дори е нещо хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце било трудно. Например то питало: — Защо чекмеджетата имат маси? Хората го гледали и понякога отговаряли: — Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре прибори. — Зная за какво служат …
Прочетете повече »
Господин Мързелан бил много чувствителен, но толкова чувствителен, че ако една стоножка ходела по стената, той не можел да спи поради шума и ако някоя мравка изпуснела кристалче захар, скачал изплашен и викал: — Помощ! Земетресение! Разбира се, не можел да понася децата, бурите, мотоциклетите, но повече от всичко го дразнел прахът под краката му, затова не вървял никога дори …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ