Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

Остаряло кучето, което вардело стадото на двама овчари в планината, двама братя. Отслабнали му очите, изпопадали му зъбите, запрели му краката. — Туй куче — рекъл по-малкият брат — вече не е за нас. Не може да се опре на вълците. Някоя нощ зверовете ще се вмъкнат в кошарата и ще ни издушат овцете. — Какво да го правим? — …

Една яребица си направила гнездо сред нивата на най-мързеливия селянин. Снесла яйца и измътила три яребичета. Расли пиленцата и порасли. Започнали да излизат от гнездото, разтваряли крилца, но още не можели да летят, защото били немощни. Лятото обагрило нивата с жълта боя. Натежалите класове почнали да ронят зърно. Една сутрин стопанинът пристигнал на нивата, погледнал храната и се почесал по …

Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева. Той вървеше с уверени стъпки през старата букова гора, защото знаеше всичките долчинки и скатове, познаваше накъде извеждат козите пътеки и по кои места ловците поставят засади и копаят дълбоки ями, за да пропадат в тях елените и сърните.

Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал.

Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в своята пещера и надал рев:

Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й. — Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно. — Какво ще работим? — попитало врабчето. — Има какво. Ще посеем жито. Задружно ще си го пожънем и каквото получим, ще си го разделим по братски. Искаш ли?

Веднъж Хитър Петър тръгнал из пазара да погледа какво продават и какво купуват хората. — Хей, Петре, ела тук! — викнал му владиката и го помамил с пръст. — Какво има, дядо владико? — приближил се Хитър Петър.

Изгубили се братче и сестри-че в гъста гора. Вървели, вървели, братчето видяло изворче и рекло: — Ще пия вода. — Не бива! — спряло го сестричето. — От нея мечка е пила. Ако сръбнеш, ще, станеш мечка. Като повървели още малко, братчето пак рекло:

Ние бяхме двама братя юнаци. Отидохме в гората за дърва. На¬сякохме дърва и седнахме да си починем. Тогава брат ми рече: — Ех, сега както сме огладнели, да има една бяла и пребяла погача, че да си я излапаме!

  Това е българска народна приказка, преразказана от Ангел Каралийчев. Същата приказка ни разказа и Симанка Атанасова от ромите-музиканти от с. Ивански, Шуменско. Един младеж мечтаел да стане богат, да си намери хубава жена, да си купи бял кон, да отиде при нея, да я качи на коня… Мечтаел си той, но нямал пари – нали бедните все мечтаят да …