Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче.Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си:– Туй момиче не го ща в къщи!– Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и глупаво? – отговорил …

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици. Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към …

Имало някога една несвястна жена. Нейният мъж се трудел от сутрин до вечер, а тя се святкала насам-нататък из двора без работа. — Жено — казал веднъж мъжът, — вземи да ми ушиеш риза, че оголях. — Не една, а пет ще имаш — отвърнала жената. Грабнала цял топ платно, дето го тъкала майка й, излязла към гората, метнала платното …

Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече: — Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа, преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате. Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна: — Израснал …

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си: — Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата. — …

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал: — Кой каквото прави — на себе си го прави! Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици.

Един дървар, като минавал край някакъв бодлив и трънлив храст, чул шумолене. Надникнал в клонака и що да види: едно малко, рунтаво мече се заплело в трънете, напряга сили, скимти, ръмжи, но не може да се измъкне. Дърварят посегнал, раздвоил трънете, откачил уплашеното мече, помилвал го по главата и го пуснал да си ходи. А мечката да била наблизо върху …

Старият рак събрал в дълбокия речен вир своите малки рачета и като ти изгледал бащински, засукал си мустаците и рекъл: — Рачета-осмокрачета, рачета-кривокрачета! Чуйте съвета на стария си баща: досега, чеда мои, всички ходехме назад — рачешката. Отсега нататък вие трябва да вървите напред с главите, както вървят рибите, жабите и водните змии. Тогава се обадило най-малкото раче, което не …

Какво е туй куче? — попитал овчарят. — Вълча порода — отговорил продавачът. — Дали ще ми пази стадото от вълците? — Цяла глутница да излезе насреща му, пак ще я прогони. Овчарят купил кучето и го отвел в кошарата си. Една нощ пристигнал вълкът и грабнал най-хубавата овца. Метнал я на гърба си. Кучето лавнало и се втурнало да …