Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

  Това е българска народна приказка, преразказана от Ангел Каралийчев. Същата приказка ни разказа и Симанка Атанасова от ромите-музиканти от с. Ивански, Шуменско. Един младеж мечтаел да стане богат, да си намери хубава жена, да си купи бял кон, да отиде при нея, да я качи на коня… Мечтаел си той, но нямал пари – нали бедните все мечтаят да …

Надвечер снегът беше мек и нежен.  Покривите на къщите блещукаха, капчуците тихо сълзяха.  От премреженото око на зимното слънце идеха топли лъчи.  Те се промъкваха между чистите оснежени вишнови клончета и къпеха шарената възглавничка на прозореца.  Върху възглавничката дремеше черната затлъстяла котка и броеше врабчетата, накацали пред керемидената клопка, поставена на плета.  В затоплената стоя мирно стояха две дечица: Петърчо …

Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо …

През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му. — Кой хлопа? — попитал човекът. — Ние сме: конят, волът и кучето. — Какво искате? — Искаме да влезем при тебе, за да се постоплим на твоето огнище Ако не ни отвориш вратата си, …

Старият паток излязъл вън от селото да се поразходи покрай реката и да си глътне две-три рибки от бързея. Като минал моста, той проточил шия, извадил едното си око, погледнал към дядовата Медаркова воденичка и видял, че нещо дими. (А то димяло торището на воденичаря.) — Гааа — отворил устата си глупавият паток, — тая работа не е хубава. Какво …

Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си: — Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана в къщи да си отпочина, защото, много се объхтах. Момчетата се зарадвали, че им се е паднал случай …

Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: — Къде бягаш тъй, приятелю? — Бягам от хората. — Защо бягаш? — Защото не мога да трая повече — спряло се пред овена дълго-ухото. — До гуша ми дойде. Есен ли се зададе — хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината …

На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче. Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си: – Туй момиче не го ща в къщи! – Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и …

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си: — Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата. — …

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал: — Кой каквото прави — на себе си го прави! Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила: — Знам, че туй, дето го приказваш — за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш …