Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

  Това е българска народна приказка, преразказана от Ангел Каралийчев. Същата приказка ни разказа и Симанка Атанасова от ромите-музиканти от с. Ивански, Шуменско. Един младеж мечтаел да стане богат, да си намери хубава жена, да си купи бял кон, да отиде при нея, да я качи на коня… Мечтаел си той, но нямал пари – нали бедните все мечтаят да …

Надвечер снегът беше мек и нежен. Покривите на къщите блещукаха, капчуците тихо сълзяха. От премреженото око на зимното слънце идеха топли лъчи. Те се промъкваха между чистите оснежени вишнови клончета и къпеха шарената възглавничка на прозореца. Върху възглавничката дремеше черната затлъстяла котка и броеше врабчетата, накацали пред керемидената клопка, поставена на плета. В затоплената стоя мирно стояха две дечица: Петърчо …

Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо …

Живели двамина съседи. Единият богат — къщата му била пълна с имане, а другият — последен сромах — с трън да се завъртиш в двора му, нямало какво да закачиш. Отишъл веднъж сиромахът и поч¬нал да тропа на богаташката порта. Показал се богатият. — Какво има? — попитал. — Дошъл съм при тебе, да ме нахраниш и напоиш — рекъл …

Гащатият петел разперил ръце, дигнал се нагоре, кацнал на плета и почнал да кукурига с цялото си гърло. От съседната горичка подала муцуната си кума лиса. — Добър ден! — викнала тя. — Чух те, като кукуригаше. Чудно пе¬еш. Само не зная дали можеш да пееш тъй, както пееше някога баща ти. — Че как пееше баща ми? — попитал …

Един дървар, като минавал край някакъв бодлив и трънлив храст, чул шумолене. Надникнал в клонака и що да види: едно малко, рунтаво мече се заплело в трънете, напряга сили, скимти, ръмжи, но не може да се измъкне. Дърварят посегнал, раздвоил трънете, откачил уплашеното мече, помилвал го по главата и го пуснал да си ходи. А мечката да била наблизо върху …

Тръгнали на път двама души: единият бил сляп, а другият куц. Стигнали до една река и спрели на брега. Куцият рекъл: — Стигнахме до една дълбока река и не ще можем да минем отвъд, защото няма мост. За газене дума да не става, защото водата е дълбока. Аз имам само един крак, а ти нямаш очи. Речем ли да нагазим …

Какво е туй куче? — попитал овчарят. — Вълча порода — отговорил продавачът. — Дали ще ми пази стадото от вълците? — Цяла глутница да излезе насреща му, пак ще я прогони. Овчарят купил кучето и го отвел в кошарата си. Една нощ пристигнал вълкът и грабнал най-хубавата овца. Метнал я на гърба си. Кучето лавнало и се втурнало да …

Трима души, три умни глави решили да идат на лов. Нарамили по една бухалка наместо пушки, накитили си калпаците с пачи пера и тръгнали. Ха бре, де бре — прехвърлили Балкана и слезли в Софийското равно поле. В полето видели една върба, а под върбата поп с ка-лимявка, но без брада — връзва с конопено въже шията на една гъска. …

Отишъл веднъж Хитър Петър на панаир. А там — гъмжило от хора. Едни продават, други купуват, трети ядат и пият в гостилниците. Спрял пред една готварница и надникнал през отворената врата. Вътре гостилничарят, опретнал ръкави, подклаждал десетина тенджери с яденета — едно от друго по-хубави. Хитър Петър бил гладен, но си нямал пари. Какво да направи? В торбичката си той …