ПРИКАЗКИ

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал:

Един овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът свирел с кавала си и обикалял овцете, та да се напасат по-хубаво.

от Ханс Кристиян Андерсен По времето, когато е писана приказката (1845 г.), серният кибрит е бил сравнително ново изобретение и обикновено се произвеждал и продавал от бедни хора на отделни клечки, а не като днес – в кутии, като често е служел за прикритие на просия, която била забранена.

Ах, веднъж ли, дваж ли вечев книги, вестници и речистава дума за хлапетакато тези тука двете,Макс и Мориц назовани,но със прякор „хулигани“!

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЖивели едно време дядо и баба със своята пъстра кокошчица. Хранили я, гледали я и ден подир ден се надявали да им снесе яйчице. Изтекли три години и тя снесла, ама не какво да е яйчице, ами златно. Зарадвали се старците, зачудили се що да сторят – не могат на очите си да повярват, че тяхната кокошка е …

Когато и последното яйце в полога се излюпи, майка Патица остана с отворена човка: от яйцето беше излязло нещо голямо и дебело, със сива перушина, което по нищо не приличаше на патенце. – Дали не е пуйче? – си помисли майка патица.

Веднъж, преди много, много години, срещнах едно тигърче. То беше съвсем слабичко. — Горкото тигърче! — извиках аз. — Та ти си ми съвсем слабичко! Искаш ли да си похапнеш малко кокали? — Не, благодаря! — отвърна тигърчето. — Не обичам кокали. Аз ям думи и затова обичам приказки. От тях надебелявам. — Ст приказки ли?!

Една изгладняла лисица попадна под една лозница с надвиснали червени узрели гроздове.Харесва ми цвета на това грозде – промърмори си лисицата. – Ще се опитам да го достигна с един скок.И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, …

Веднъж един ученик попитал дзенмайстора:– Учителю, как се влиза в дао?– Чуваш ли ромоленето на ручея? – с въпрос отговорил на въпроса майсторът.– Да. И какво от това? – отново попитал ученикът.– Това е пътят, за да се влезе.

Дълго бродил Стоян из гъстите зелени гори, газил треви до колени, но дребна лова не уловил. Уморил се ловецът и седнал под вековен дъб да си почине, заедно с двата бащини бели соколи. След краткия дъждец слънцето като стъклена топка се провирало през паяжинките и ги правело сребърни с нанизани капчици бисер. Зареял морен поглед към сивите облаци, Стоян съгледал …