Орфей – най-прочутият поет, певец и музикант на древността бил роден в Тракия, в планината Родопи. Песента му притежавала такава вълшебна сила, че омайвала не само хората, а и дивите зверове в планините, птиците в небето и рибите в морските дълбини. Даже дърветата в родопските гори започвали да танцуват, скалите се раздвижвали като живи и преспите по планинските върхове се …
Прочетете повече »ПРИКАЗКИ
Как са произлезли мишките
Имало едно много хитро дяволче, което се престорило на петнадесетгодишно момче и станало чирак в църквата. Слушало много и изпълнявало всичко така старателно, че владиката казвал: – Не съм виждал досега друг толкова послушен чирак. Дяволчето стояло спокойно пред олтара, но когато владиката започнел да кади с тамян и да чете Евангелието, то винаги излизало от църквата. Хората забелязали това …
Прочетете повече »Пчелата и дяволът
В началото Господ направил земята по-голяма, та небето не можело да я покрие. Той повикал Дявола за съвет. Рогатият оседлал един пръч, направил му юзда от праз и тръгнал на път – оттогава козите имат бради. Ангелите видели Дяволът да язди на пръча, присмели му се а той се разсърдил и се върнал назад. Господ веднага направил пчелата и й поръчал: …
Прочетете повече »Чорбаджията и бъчварят
По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед — сиромах човек, да му пожъне нивата. — Докога ще жъна? — попитал сиромахът. — Докато залезе онова, небесното светило — показал нагоре с пръст чорбаджията. — Ама какво ще ми платиш? — Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва. Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал …
Прочетете повече »Иванка и Марийка
Марийка беше кръгло сираче. Тя слугуваше в една голяма господарска къща. От зори до мрак се трепеше горката Марийка. На обед господарката й даваше да яде сухи корички, а вечер трохички, сметени от трапезата. А господарската дъщеря Иванка се излягаше на пухени възглавници, лежеше до пладне и нищичко не пипаше. Марийка реши да се махне от господарската къща и да …
Прочетете повече »Мързеливият
Имало един човек — много мързелив. По цели дни лежал под сенките, а децата му гладували и ходели от къща на къща да просят милостиня. Селяните, като минавали край него, спирали се и започвали да го хокат. — Децата ти скитат немили-недраги, целият народ се труди, а ти лежиш. Не те ли е срам? Дигай се и тръгвай на работа! …
Прочетете повече »Справедлива подялба
Лъвът, магарето и лисицата тръгнали на лов. Подгонили зверовете горски. Лисицата си пъхала носа в гъсталаците откривала изплашените животни, лъвът ги събарял с тежки удари, а магарето мъкнело поваления дивеч на гърба си. Вечерта тримата ловци спрели пред пещерата на лъва. Горският цар погледнал лакомо натрупания дивеч и заповядал на магарето да направи подялбата. Добродушното магаре разпределило най-добросъвестно плячката на …
Прочетете повече »Вълкът си е вълк
Две ловни кучета подгонили един вълк в гората. Вълкът бягал, прескачал трапищата, мушкал се в храсталаците и кучетата хвърчели подире му аха-ха — ще го хванат за опашката. По едно време вълкът се мушнал в шумака на една долчинка и търтил надолу. Кучетата загубили дирите му. Додето душели по земята да разберат къде се е дянал зверът, той излязъл от …
Прочетете повече »Речи, чекръче
Имало едно време един дядо и той имал едно момиче: когато се засмивало, трендафил цъфтял от устата му, а когато заплачело, от очите му капвал бисер. Дядо събирал бисерите и ходил да ги продава, че да се прехранват. Подир няколко време момичето се прочуло с хубостта и дарбите си дотолкова, че стигнало и до ушите на царя. Той поискал да …
Прочетете повече »Змеят и царската дъщеря
Имало едно време един дядо и една баба. Те нямали деца. Веднаж седнали да си поприказват какво да сторят, като си нямат деца. Бабата рекла: – Ще изляза на пътя, па каквото намеря, ще го взема в кошницата и това ще ни бъде челяд. Дядото се съгласил. Бабата тръгнала. Вървяла, вървяла – нищо не намерила. Когато да се върне, видяла …
Прочетете повече »