Вълшебни прегради

Слънцето ярко греело, когато една принцеса от племето хайда тръгнала да събира диви плодове. Вървяла сама, тъй като не се страхувала и не искала да броди по горските пътечки с бъбриви момичета, които със своя шум плашели горските птички и животинки.
Отначало принцесата намерила няколко боровинки и тръгнала от храст на храст, докато срещнала един черен мечок. Той не бил настроен враждебно, защото-току що си бил похапнал мед до насита.
— Къде мога да намеря малко боровинки, мечо? — попитала младата жена.
— Вземи ей тези — изръмжал мечокът, посочвайки с носа си няколко мръсни боровинки на земята зад него. Принцесата се усъмнила, че това са боровинки, и казала на мечока, че няма да ги докосне. Мечокът се ядосал на думите й и се изправил застрашително, но в този момент минали трима мъже и мечокът се шмугнал на бърза ръка в гората. Мъжете казали на принцесата къде да намери хубави боровинки. Тя им поблагодарила и тръгнала в тази по¬сока.
Когато пристигнала при посочените от мъжете храсти, младата жена заварила там един старец да бере боровинки. Започнали заедно да берат дивите плодове. Когато кошниците им почти се напълнили, принцесата забелязала, че нещо се движи в шубраците на другия край на полянката. Загледала се по-внимателно и зорките й очи съзрели главата на една мечка между клоните. Изплашила се жената и казала на стареца какво се случило, преди да го срещне.
Старецът, който й изглеждал умен и сякаш притежавал магически сили на шаман, също се изплашил.
— Мечокът се е почуствувал засегнат — казал той на принцесата — и е тръгнал след тебе по пътеката, за да си отмъсти. Добре че притежавам сила да ти помогна да избягаш. Бързо да вървим към онзи поток и да си напълним кошовете с вода.
Запътили се нататък, където течала бързоструйна бистра река, и като си напълнили кошовете, преди да тръгнат, старецът взел няколко големи речни камъка от брега. Скоро дочули шумолене в храстите зад тях и видели, че мечокът бързо ги следва по петите. Той все повече настигал девойката и свирепото му ръмжене изплашило принцесата.
— Хвърли този камък през главата си — казал старецът, като й подал един камък. — Не го хвърляй много силно. Ще видиш какво ще се случи.
Принцесата направила както й заръчал старецът. Когато се обърнала да погледне назад, изненадана видяла, че равнината се е превърнала във висока планина. От мечока нямало и следа.
— Той е от другата страна на планината — казал старецът усмихнат. — Ще му се наложи да я заобиколи.
Мечокът извървял дълъг път, за да заобиколи преградата, но тъкмо преди слънцето да си тръгне, за да пусне нощта, принцесата чула зад тях мечешко ръмжене.
— Изсипи малко вода от коша си на земята зад тебе — казал старецът. — Ще видиш какво ще се случи.
Принцесата ведната направила както й казал старецът. Тутакси между тях и мечока се появило голямо езеро.
Макар че се спуснала тъмнина, старецът довел принцесата невредима до бащиния й дом в селото на хората от племето хайда. Когато тя се обърнала да благодари на своя водач, до нея нямало никой и принцесата разбрала, че е вървяла по една пътечка с шаман, притежаващ огромни сили, навярно вълшебник, който я спасил от мечока.