Чудният господин Чер-Вей

След един летен дъжд, три непораснали петлета тръгнаха да се разхождат из градината на двора. Неочаквано насред пътеката срещнаха господин Чер-Вей, когото никога дотогава не бяха виждали. Той пълзеше по земята като придвижваше мекото си гъвкаво тяло бавно и с достойнство.
– Какво е това Нещо? – учудиха се те.
За да разбере, първото петле Петьо клъвна господин Чер-Вей с острата си човка. Той се изви сърдито и извика ядосано:
– Ей, нямаш право да ме бодеш!
Петлето не знаеше езика му и затова не го разбра.То го хвана за единия му край и го вдигна от земята. Възмутен до дъното на душата си, господин Чер-Вей започна да се извива, да се криви на различни страни, да се мята също като лента в ръцете на сръчна гимнастичка. Това беше неговият език. Той така говореше. Даже крещеше и eнергично се опитваше да се освободи от острата човка на петлето.
Кривенето му насам-натам се видя твърде забавно на второто петле Петльо и то клъвна свободния край на господин Чер-Вей, който се въртеше и мяташе из въздуха. Петьо обаче не си даваше интересното Нещо, затова двете петлета го задърпаха всяко към себе си. Теглеха го, дърпаха го, опъваха го като ластик… никое не го изпускаше.
– Нямате право да ме унижавате така! – протестираше господин Чер-Вей, но палавниците не го разбираха и даже изобщо не го чуваха.
Третото петле Пет също хареса играта и се включи в нея. То клъвна опънатия господин. Изведнъж… Той се скъса на две парчета. От изненада Петьо изтърва края, който държеше, а Петльо глътна своята част.
– Вкусно е! – заяви той след като преглътна.
Братлетата му веднага се спуснаха към останалото парче от Нещото и понеже всяко го искаше само за себе си, се сборичкаха.
Докато те се караха, скъсаният господин Чер (останал без другата си половина Вей) се вмъкна в най-близката дупка в земята. Разочарованите петлета дълго се въртяха наоколо, а на другия ден отново наминаха към онази пътека.
Не щеш ли, пак го срещнаха – влачи се между локви и камъчета ЦЯЛ-ЦЕЛЕНИЧЪК!
Петлетата се зачудиха:
– Този вчера не беше ли по-къс?
– Да! Остана само един скъсан къс!
– Който беше по-къс!
Докато петлетата-братлетата се чудеха, господин Чер-Вей забърза към дупката си. Те го настигнаха. Петьо се спусна да го клъвне. Пет бутна Петьо. Петльо връхлетя върху двамата и ги събори. Тримата се сборичкаха.
Петьо се отскубна и бързо налапа онзи странен край на Нещото, който тъкмо се канеше да се вмъкне в една дупка сред калта. Вдигна го във въздуха, а господин Чер-Вей започна да извива дългото си тяло и да мята свободния си край на различни посоки.
Петльо и Пет се спуснаха към него, но се сблъскаха! Пет тупна в една локва. Петльо бързо улови мекото червейско крайче и го задърпа към себе си. Двамата с Петьо теглеха господина…опъваха го… Никой не искаше да го пусне. Пет подскачаше наоколо, ежеше се и отвреме-навреме успяваше да клъвне разтеглената лента. Изведнъж… господин Чер-Вей се скъса по средата.
Петльо побърза да глътне своята половина. Тъкмо и Петьо да направи същото, братлето Пет го блъсна и събори от човката му второто парче. Сбиха се, сборичкаха се, а в това време половиният господин Чер се скри в дупката си.
Ядосани, петлетата си отидоха, но на другия ден отново пристигнаха. И не щеш ли, пак го срещнаха – влачи се между локви и камъчета ЦЯЛ-ЦЕЛЕНИЧЪК!
Петлетата се зачудиха още повече:
– Този вчера не беше ли по-къс?
– Да! Остана само един скъсан къс!
– Който беше по-къс!
Изведнъж и трите се спуснаха върху него, но се сблъскаха и сборичкаха, а господинът успя бързо да се мушне в дупката си.
– Ще порасна голям и страшен като змей. Ще ги излапам и тримата наведнъж!- закани се той.
Представи си как се издува и става огромен…гони ги из градината…страшен и силен, а те тичат изплашено насам-натам, пищят и съжаляват, че са го ядосали…
Като се намечта, най-после господин Чер-Вей се замисли…, премисли…, умисли….
Накрая измърмори:
-Ще се преместя в съседния двор, за да не ги срещна никога вече!”

ВЪПРОС: Коя от двете си закани господин Чер-Вей не би могъл да изпълни и защо?
1. Ще стане голям и страшен като змей, за да излапа трите петлета.
2. Ще се премести да живее в съседния двор.