ЧЕРНО МОРЕ

Живял някога един старец, на брега на красиво море. По цял ден той плетял мрежи и хващал риба. Имало толкова много, че старият рибар раздавал и на животните си. Той имал добро куче и черна зла котка. Кучето се казвало Бόли, а котката Сержѝна.

Бόли! – извикал старецът на кучето си и то веднага се приближило.

Бόли, донеси ми водата, че ожаднях.
Кучето се втурнало и след малко се върнало с водата.

Ето ти една рибка. – погалил го старецът.

Сержѝна! – извикал старият рибар този път на котката си, но Сержѝна не се появила.

Сержѝна! Сержѝна! – извикал той отново, но пак нищо.

Сержѝна, искаш ли рибка?
Още щом старецът казал тези думи, котката скочила от покрива и замяукала мазно в краката му.

Сержина, ето ти рибка. А сега ми донеси шапката, че напече.
Котката взела рибката, а после скочила на закачалката и донесла шапката на стареца.

Черна котка – зла котка! – изджафкало кучето.

Не се говори така! – скарал му се старецът.
На другия ден старият рибар се разболял. Имал висока температура и не можел да стане от леглото:

Бόли, донеси ми хапчетата от рафта.
Кучето заскачало по шкафа където били хапчетата, но така и не успяло да ги стигне.

Сержѝна! – извикал старецът, но котката не се появила.

Сержѝна! Сержѝна! – извикал той отново, но пак нищо.

Сержѝна, искаш ли рибка?
Още щом казал тези думи, котката скочила от покрива и замяукала.

Сержѝна, донеси ми хапчетата от рафта, че не мога да стана. – помолил я старецът, но котката не помръдвала, тъй като си чакала рибката.

Сержѝна, днес не можах да уловя, защото съм болен. Когато оздравея ще има за всички. Хайде, Сержѝна, подай ми кутийката с хапчетата. – натъжено казал старецът, но котката отново не помръдвала.
В този момент кучето заскачало по шкафа още по-яростно и кутийката с хапчетата паднала на земята.
Бόли се втурнал да я вземе, но Сержѝна я грабнала и я отнесла на покрива на къщата.
Горкият старец не знаел какво да прави и от мъка заплакал, но изведнъж кучето се разджафкало.

Джаф, джаф, джаф…
Старецът се обърнал към Бόли и видял едно хапче на земята.

Сигурно е паднало случайно. – помислил си той и погледнал към покрива на къщата, където се намирала Сержина.
Кучето подало хапчето на стареца и не след дълго температурата спаднала.
Когато на другата сутрин, се събудил, старият рибар отново бил здрав. Той нетърпеливо хвърлил мрежата в морето и извадил много риба. Седнал на стола пред къщата и загледал вълните с лула в ръка.

Бόли, искаш ли рибка?

Джаф, джаф… – излаяло кучето с изплезен език.
Старецът му хвърлил няколко едри скумрии и го погалил зад врата.

Тази котка, ще ни погуби! Нека да я прогоня! Черна котка – зла котка! – изджафкало кучето.

И дума да не става! Ще видиш, че Сержѝна ще се промени и ще стане добра.

Помниш ли, че ти така казваше и за майка ѝ. Онази черна проклетница Изолда, която всяка вечер ти късаше мрежата, докато беше жива?

Боли трябва да вярваме в доброто. Ще видиш, че Сержина ще се промени и ще стане добра един ден.
В този момент гладната Сержѝна скочила от покрива:

Мяу, мяу, мяу…
Старецът ѝ хвърлил една рибка и я погалил:

Моля те, Сержѝна, не прави повече така.
Котката замъркала и продължила да се търка в ръката на стария рибар, докато той не заспал сладко на стола.
За нещастие, когато се събудил, старецът видял, че покривът на сламената му къща гори.

Бόли, Сержѝна, помогнете ми! Донесете вода от морето! Бързо!
Кучето се втурнало, но котката не помръднала. Старецът ѝ хвърлил една рибка и тя хукнала за вода, но след малко се спряла. Старият рибар хвърлил още една рибка на черната котка и тя отново се включила в гасенето на пожара, но пак за кратко.
Не след дълго рибките свършили и Сержѝна отново спряла. Кучето взело да изнемогва и пожарът обхванал цялата къща.
Старецът заплакал, защото горкият бил останал без дом:

Стига толкова! Не мога повече! Черна котка-зла котка! – заканил се старецът, след което грабнал Сержѝна и я хвърлил яростно в морето.
Най-накрая старият рибар се отървал от черната котка, но морето почерняло.
След няколко минути, покрай изгорялата къщурка на стареца, се завъртяло малко черно котенце със счупена опашка.

Къш! Къш оттук! Никакви черни котки повече! – ядосано казал старият рибар и изгонил котето.

Радвам се, че най-после ти дойде акъла в главата. – изджафкал Боли.

Боли, хайде да наловим риба, че тази от сутринта свърши? – предложил
старецът изневиделица.

Веднага ще ти донеса мрежата. – изджафкало кучето.
За нещастие обаче, когато старецът хвърлил мрежата в черното море, извадил само няколко малки скумрии. На другия ден положението било същото, че и по-зле.
Така ден след ден, рибата все повече намалявала, старият рибар и кучето гладували, а морето си оставало черно.
Една сутрин, горкият старец се отказал да хвърля мрежата, тъй като през последните дни, все била празна. Той бил толкова отчаян и изнемощял от оскъдните остатъци, че забил коленете си в пясъка с протегнати ръце към морето:

Защо?!

Защото ти изгуби вярата си в доброто! – отвърнал един гларус и кацнал на дървото до изгорялата къща.

Но в Сержина нямаше добро!

Във всеки има добро и зло, но само от теб зависи в кое ще повярваш.

Заради нея ми изгоря къщата! – оплакал се старецът.

Да, но преди това ти спаси живота.

Как така?

Рибарю, сигурен ли си, че онова хапче падна случайно от покрива?
Старецът се замислил, а гларусът повторил:

Както казах, само от теб зависи дали ще повярваш в доброто или злото.
Не след дълго, старият рибар чул силният лай на Боли. Когато се обърнал, зърнал отново малкото черно котенце със счупената опашка. Горкичкото било свито на топка и не смеело да мръдне, тъй като Боли не спирал да го лае.
Старецът се приближил, а Боли казал:

Искаше да ни открадне последното парче риба, което ни остана!

Защото е гладно. – отвърнал старецът.

Ти да не се побърка!? Не помниш ли!?Черна котка – зла котка! – изджафкало кучето още по яростно.

Не, Боли, просто е гладно като нас. Виж колко е мъничко и слабичко…
Въпреки, че кучето продължавало да ръмжи към котето, старецът разделил последното парче риба на три:

Ето, Бόли, това е за теб. Това е за мен, а това е за теб, мъниче.
Старият рибар подал месото на черното котенце и понечил да го помилва.
Изведнъж котето се стреснало и го одраскало с острите си нокти.

Видя ли? Черна котка – зла котка! – изджафкал Боли.

Не се говори така! – скарал му се старецът. – Просто е уплашено, защото не ни познава.
Тримата изяли рибката и загледали морето, но не след дълго, старият рибар отново се натъжил:

Повече няма какво да ядем. Сега вече ще умрем от глад.
Кучето заскимтяло жално, а малкото черно котенце се качило на изгорелия покрив.
В този момент гларусът се обадил:

Хвърли мрежата в морето!

Но то е черно и няма риба! – отвърнал старецът.
Тъй като птицата не казала нищо повече, старият рибар решил да опита.
Той хвърлил мрежата в морето и когато я извадил, тя била пълна догоре.
Всички много се зарадвали, а гларусът малко преди да излети казал:

Рибарю, запомни едно! Човек без вяра, е като мрежа без риба! Ти отново повярва в доброто и затова отново мрежата се напълни.
В следващите дни с пресни сили от обилната храна, старият рибар построил къщата си наново. Той живял още много дълго, но никога повече не загубил вярата си в доброто, макар морето да си останало черно.
Край
Автор на приказката: Сергей Николов. Роден в Стара Загора на 19.11.1980 г.