Книгата

На смъртния си одър един дзенучител повикал най-близкия си ученик и извадил изпод възглавницата една книга. На всеки било интересно какво представлява тази книга, тъй като той никога и на никого не позволявал да погледне вътре. Понякога учениците нощем над-ничали през ключалката и виждали как той я четял.
Учителя никога не оставял стаята си незатворена и никога не позволявал да влизат в нея без него. Така че никой не бил виждал какво съдържа книгата.
И ето че той извикал най-близкия си ученик и казал:
– Пази тази книга. В нея е всичко, на което съм ви Учил. Пази я така, както видя да я пазя аз. Тя ми беше дадена от моя учител. Сега аз я предавам на теб. Тази книга е наследство.
Ученикът взел книгата и я хвърлил в огъня. Всички останали не могли да повярват на това. Били Ужасени. Но учителят сложил ръка на главата на ученика и го благословил. Той казал: "Ти разбра. Ако беше съхранил книгата, ти не би бил мой ученик. Всъщност в та-зи книга нямаше нищо. Тя беше празна. Ти я изхвърли. Добре. Ти си разбрал моето учение. Никой не бива да следва никого. Всеки трябва да върви надълбоко в собствената си душа."