Източникът на нещастията

Когато Иляо от Шинаня срещнал владетеля на Лу, той изглеждал много уморен.
– Защо имате такъв уморен вид? – попитал учителят от Шинаня.
– Изучавах пътя на предишните царе и се готвех да продължа делото на предците си – отговорил владетелят на Лу. – Аз почитам духовете и оказвам уважение на достойните мъже. Аз правя всичко сам и нямам нито миг почивка, обаче така и не мога да се освободя от грижите. Ето защо изглеждам толкова уморен.
– Вашият начин за избавяне от грижите, господарю мой, за нищо не става – казал учителят от Шинаня. – Лисицата с нейния пищен кожух и леопардът с неговата петниста козина се скриват в горите и в планинските пещери, за да намерят покой. Те излизат навън нощем и почиват през деня – толкова предпазливи са те. Даже когато им се наложи да търпят глад и жажда, те си позволяват само веднъж да излязат на лов или на водопой – до такава степен са сдържани. И даже ако при тяхната предпазливост и сдържаност понякога не им се удава да избегнат капана или мрежите, нима това е тяхна вина? Техния кожух и кожа – ето го източникът на техните нещастия. А нима царство Лу не представлява за вас същата кожа? Бих ви посъветвал, господарю мой, да
свалите от себе си тази кожа, да изчистите сърцето, да прогоните всички желания и да скитате свободно в безлюдния простор.