И после какво

Млад жизнерадостен човек дошъл при баща си и казал:
– Татко, радвай се с мен, аз се записах в университета. Ще стана юрист! Най-накрая открих своето щастие!
– Много добре, сине мой – отговорил бащата, – значи искаш сега да се учиш усърдно. А нататък какво?
– След четири години ще защитя отлична диплома и ще напусна университета.
– И после какво? – не отстъпвал бащата.
– После ще работя с всичка сила, за да мога колкото се може по-скоро да стана самостоятелен адвокат.
-А после?
– После ще се оженя, ще създам свое семейство, ще отглеждам и възпитавам деца, ще им помогна да се изучат и да получат добра професия.
-А после?
– А след това ще изляза в заслужена почивка – ще се радвам на щастието на своите деца и на спокойни старини.
– А какво ще стане после?
После? – юношата се замислил за миг. – Да, никой не живее вечно на тази земя. Затова вероятно ще ми се наложи, както всички хора, да умра. – А после какво? – попитал старият баща. – Скъпи синко, какво ще стане после? – с треперещ глас промълвил бащата.
Синът още повече се замислил и казал неуверено:
– Благодаря ти, татко. Разбрах. Забравил съм най-важното…