Богатият бедняк

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил:
Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света.
Много бедняци идвали при него за ковчежето, но той неизменно отговарял:
-Ти не си най-бедният човек на света. Всички били удивени:
– Ти настина ли се каниш да дадеш на някого това ковчеже?
Благородният човек отговарял:
– Ще го дам на най-бедния човек на света. Ще ви кажа кой е най-бедният човек на света. Това е не някой друг, а нашият цар Прасенаджит.
Постепенно тези думи стигнали да ушите на цар Прасенаджит, който много се ядосал:
– Как така! Та аз съм цар! Как мога да бъда най-бедният човек на света? Идете и намерете този човек и ми го доведете!
Царят го завел в съкровищницата си и го попитал:
– Знаеш ли какво е това място?
Благородникът отговорил:
– Това е съкровищница, където съхранявате златото.
– А това какво е – попитал царят.
– Това е съкровищницата, където съхранявате среброто.
– А тоВа какво е?
-Това е съкровищницата, където съхранявате скъпоценните камъни.
Тогава цар Прасенаджит извикал сърдито:
– Значи знаеш, че съкровищниците ми са пълни със злато и сребро, че имам толкова богатства. Как тогава можеш да ме клеветиш, наричайки ме най-бедния човек на света?
А благородникът му отговорил следното. Макар цар Прасенаджит да притежава богатство, той не е в състояние да се грижи за нуждите на другите хора в царството си. Макар и да е богат, царят не може да оползотвори богатствата си. Тогава нима той не е най-бедният?