Беседа със стрелеца

Един ученик стоял в двора на манастира и наблюдавал своя учител.
Слънцето се спускало бавно, а въздухът бил тих, почти неподвижен.

По пътя минал стрелец – прост човек, с лък на рамо и прашни обувки.
Учителят го спрял. Двамата застанали настрани и започнали да разговарят спокойно, сякаш се познават отдавна.

Ученикът гледал с недоумение.
В ума му се блъскала една мисъл:
Какво може да свързва мъдреца с този обикновен стрелец?

Когато стрелецът си тръгнал, ученикът не издържал и попитал:
— Учителю, какъв смисъл има да беседвате с него? Какво знание може да се вземе от такъв човек?

Учителят се усмихнал леко, сякаш въпросът бил очакван.

— Попитах го как се прави здрав лък — отвърнал той спокойно.
— И как се уцелва целта.

Ученикът замълчал.

А учителят добавил, гледайки към далечината:
— Всяко умение носи своя истина.
Да направиш нещо здраво… да насочиш нещо точно… да овладееш движението си…
Това не е само занаят. Това е път.

Вятърът леко раздвижил листата.

— Който търси, намира знание навсякъде — продължил учителят. —
В лъка — якост.
В стрелата — посока.
В стрелеца — съсредоточение.

После се обърнал към ученика:
— Ако се научиш да виждаш това… ще започнеш да учиш от всичко.