Тримата братя и ламята

Имало едно време трима братя юнаци. Най-малкият бил келяв, та не го броили за нищо. По онова време имало една голяма ламя, която правела много пакости: ядяла овци, волове, дори и люде. Ходили много юнаци да я убият, но тя ги изяждала с измама. Научили се тримата братя за тая ламя и най-големият рекъл:
– Освен мене, няма друг, който да убие тая ламя.
И станал, взел тежкия си боздуган, та тръгнал да убие ламята. Вървял, вървял, па срещнал на пътя един симидчия, който продавал симид и му рекъл:
– Добро утро!
– Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?
– Отивам да убия ламята.
– Е, какви юнаци ходиха да я убият, па тя ги изяде, та ти ли ще я убиеш?
– Нека ида аз, че да видиш!
– Ако можеш изяде всичкия тоя симид, убиваш ламята.
Юнакът се опретнал на симида: ял, ял, не могъл да го изяде. Симидчията му рекъл:
– Е, не можеш уби ламята.
Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и срещнал един овчар, дето продавал масло и мляко и му казал:
– Добро утро!
– Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?
– Ще ида да убия ламята.
– Е, какви юнаци ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?
– Нека ида аз, че да видиш!
– Ако можеш изяде това масло и изпи това мляко, убиваш ламята.
Юнакът се опретнал: ял, пил, ял, пил, не могъл да излезе на глава.
– Е, не можеш уби ламята – рекъл му овчарят.
Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и стигнал до един мост. При моста имало една градина с много ябълки, круши и сливи. Юнакът влязъл да си хапне от тях. Зад тая градина била къщата на ламята. Тя имала едно ламче, което туряла да варди и кога се зададе някой на моста – да обажда. Ламчето, като видяло тоя юнак, че се задал на моста, отишло и казало на майка си:
– Мамо, един страшен юнак с голям боздуган иде да ни убие!
– Иди, чедо, та виж как яде ябълките: с листата ли ги яде, или само меките избира.
То отишло, видяло, па казало на майка си:
– Мамо, все меките избира.
– На добро е, чедо! – отговорила майка му.
Юнакът отишъл при ламята и рекъл:
– Добро утро!
– Дал Бог добро, юначе! Седни де, седни – казала ламята и му турила възглавница да седне.
Ламята се разшетала из къщи, уж да готви, да го нагости. Турнала паница на огъня и натрупала тор отдолу, та се задимила цялата къща. Тя уж искала да меси хляб, та рекла на юнака:
– Моля ти се, юначе, я се понаведи, та духни да пламне огънят, да не кади толкова.
Той се навел да духне и тя го налапала и погълнала.
Средният брат, като видял, че брат му се забавил, помислил си, че ламята го е изяла, и отишъл той да я убие, Но и той изпатил същото. Най-малкият брат, Келчо, чакал, чакал – няма ги! Той си помислил – тая работа не е читава: ламята ги е изяла и двамаа. И решил той да отиде да я убие. Нарамил си боздугана и тръгнал. Вървял, вървял, вървял и срещнал същия симидчия, па му рекъл:
– Добър вечер!
– Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?
– Отивам да убия ламята.
– Хайде, келеш! Какви пò юнаци от тебе ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?
– Нека ида, че да видим!
– Ако можеш изяде всичкия тоя симид, убиваш ламята.
Келешът се опретнал на симида, та го изял, и питал за още.
– Е, ти ще убиеш ламята – рекъл му симидчията.
Юнакът пак вървял, вървял и срещнал овчаря, що продавал масло и мляко, и му рекъл:
– Добър вечер!
– Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?
– Отивам да убия ламята.
– Хайде, келеш! Какви пò юнаци от тебе ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?
– Нека ида аз, че да видим!
– Ако можеш изяде това масло и изпи това мляко, убиваш ламята.
Юнакът се опретнал, та изял всичко и питал за още.
– Е, ти ще убиеш ламята – рекъл овчарят.
Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и когато стигнал до моста, ламчето го видяло и отишло, та рекло на майка си:
– Мамо, един страшен юнак с голям боздуган иде да ни убие.
– Иди, чедо – рекла майка му, – та виж как яде ябълките: с листата ли ги яде, или избира само меките. То отишло и видяло, че с листата ги яде.
– Не е на добро, чедо! – рекла майка му.
Юнакът влязъл в къщи2 и казал:
– Добър вечер!
– Дал ти Бог добро, юначе! Седни де, седни! И ламята му турнала възглавница да седне. После се разшетала, уж да готви.
Турнала подницата на огъня и натрупала отдолу тор, та се задимила цялата къща. Тя уж искала да меси хляб, та му рекла:
– Моля ти се, юначе, я се понаведи, та духни, да пламне огъня, да не кади толкова.
– Аз съм дошъл на гости, не съм дошъл да ти слугувам – отговорил й юнакът.
Ламята се повила, повила, па се навела да духне огъня. А той се извил, та я цапнал с боздугана между плещите и я разцепил на две половини. Братята му излезли живи из корема й.
Той ги взел и ги завел у дома си, като им казал:
– Друг път да не се хвалите, че сте пò юнаци от мене.