Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание . Сватбата още не била свършила, когато мащехата показала лошия си нрав. Тя не понасяла хубавото и добро момиче на новия си съпруг, защото редом с него дъщерите й изглеждали грозни и противни.
Затова тя принудила малкото момиче да върши в къщи най-тежката работа: да мие съдовете и стълбите, да чисти нейните стаи и стаите на дъщерите й. Горкото момиче! Страдало търпеливо и не смеело да се оплаче пред баща си, за да не го мъмри, тъй като жена му заповядвала в къщи. То спяло на тавана върху стар сламеник, докато доведените му сестри живеели в разкошни стаи с най-модни легла и огледала, в които се оглеждали по цял ден. Когато свършело работата си, доброто момиче сядало в ъгъла край огнището пред пепелта, затова всички започнали да му викат Пепеляшка.
Веднъж царският син устроил бал. Големите две госпожици , дъщерите на мащехата, били поканени, нали били от знатен род. С колко радост и усърдие започнали те да избират дрехите и прическите, които им стоят най-добре!

• Аз – казала по-голямата – ще си облека червената кадифена рокля с английска бродерия.
• Аз – рекла по-малката – ще си облека скромна рокля, но затова пък ще си сложа наметало от златни цветя и шапчицата с диаманти, които веднага се забелязват.

Повикали Пепеляшка да се посъветват с нея, защото тя имала усет за хубавото.
Пепеляшка им дала най-добри съвети и дори им предложила сама да ги среши, което сестрите приели на драго сърце.

• Пепеляшке, ще ли ти се да отидеш на бала? – попитали я сестрите.
• Ех, сестрици, вие ми се подигравате, не ми е там мястото на мене.
• Права си. Хората ще се смеят като видят, че на бала е отишло слугинче като тебе.

Въпреки, че сестрите често й се подигравали и я нахоквали, Пепеляшка била добра и им направила чудесни прически.
Най-сетне щастливият ден дошъл.Сестрите тръгнали към двореца, а Пепеляшка дълго гледала тъжно след тях. Когато ги изгубила от поглед, дори се разплакала.
Точно тогава се появила кръстницата й – прекрасна вълшебница. Като видяла тъжната Пепеляшка, обляна в сълзи, тя я попитала защо плаче.

• Толкова ми се иска, толкова ми се иска… – плачела Пепеляшка и дори не можела да довърши думите си.
  Кръстницата-вълшебница продължила да пита:
• Много ти се иска да отидеш на бала, нали?
• Да! – потвърдила Пепеляшка и въздъхнала тежко.
• Ако ми помогнеш – казала й кръстницата – ще направя така, че и ти да отидеш на бала. Върви в градината и ми донеси една тиква.

Пепеляшка отишла веднага, откъснала най-хубавата тиква, която могла да намери, и я занесла на кръстницата си като недоумявала как тази тиква ще я закара на бала. Кръстницата й бързо издълбала тиквата, докоснала я с пръчица и …ИЗВЕДНЪЖ… тя се превърнала в прекрасна златна каляска.
След това по поръчка на вълшебницата, Пепеляшка отишла да провери дали в заложеният капан са се уловили мишки. Тя намерила в капана шест живи мишки. Пепеляшка отворила вратичката на капана и мишките започнали да изскачат навън. Вълшебницата-кръстница ги докосвала деликатно една по една с пръчицата си и те веднага се превърнали в хубави коне. Така се появил прекрасен впряг от шест сребристобели коня. Вълшебницата се за чудила кого да направи кочияш. Тогава Пепеляшка се досетила.

• Ще отида да видя дали не се е хванал някой плъх в другия капан, та той да стане кочияш.
• Права си! – съгласила кръстницата. След малко Пепеляшка донесла капана, а в капан – плъх.
  Вълшебницата го докоснала с вълшебната си пръчицата и го превърнала в дебел кочияш с невиждано хубави мустаци. Накрая рекла на хубавата Пепеляшка:
• Върви в градината. Зад лейката ще намериш пет гущера. Донеси ми ги.
  Пепеляшка я послушала и щом донесла гущерите, кръстницата ги превърнала в шест лакея в хубави дрехи, обшити с галони. Те веднага се качили отзад на каляската и застанали изправени като струни, сякаш само за това са се родили.
  Тогава вълшебницата рекла на Пепеляшка: – Готова си да отидеш на бала.
• – Благодаря! – зарадвала се Пепеляшка, но бързо съобразила и попитала. – С моите грозни дрехи ли ще отида на бала?
  Кръстницата я докоснала леко с пръчицата си и в миг дрехите на Пепеляшка се превърнали в прекрасна премяна от златна и сребърна тъкан, цялата обшита със скъпоценни камъни. После вълшебницата й дала чифт стъклени пантофки, каквито никой не бил виждал на света.
  Така натъкмена, Пепеляшка се качила в каляската. Тогава кръстницата й я посъветвала да стои на бала само до полунощ. Предупредила я, че ако остане на бала и минутка повече, каляската й ще се превърне в тиква, конете – в мишки, лакеите – в гущери, а дрехите й ще добият предишния си вид.
  Пепеляшка обещала на кръстницата си, че непременно ще напусне бала преди полунощ и потеглила, замаяна от щастие.
  Каляската на Пепеляшка едва прекосила портите на двореца и царският син бил известѐн, че е пристигнала непозната принцеса. Той се затичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каляската и я завел в балната зала.
  В миг настъпило дълбоко мълчание: гостите престанали да танцуват, цигулките спрели да свирят, всички съзерцавали чудната красота на незнайната принцеса.
  Разнасял се само неясен шепот:
  „Ах! Колко е красива!“
  Дори самият цар непрекъснато я гледал и шепнел на царицата, че от дълго време не бил виждал толкова мила и красива девойка.
  Царският син я настанил на най-личното място, после й подал ръка за танц. Танцували красиво, изящно. Били щастливи. Гостите все повече се възхищавали от невижданата красива девойка. Изведнъж , увлечена в танца, Пепеляшка дочула часовникът да бие единадесет часа и три четвърти. Веднага направила дълбок поклон и бързо си тръгнала.
  Щом се прибрала в къщи, намерила кръстницата си и след като й благодарила, си признала, че много й се иска да отиде и на другия ден на бала, още повече, че сам царският син я поканил за иде отново.
  Докато разказвала на кръстницата си какво се е случило на бала, ето че двете сестри затропали на вратата.
• Колко късно се връщате! – възкликнала Пепеляшка, като си триела очите, сякаш се е събудила току-що.
• Ако беше дошла на бала – рекла й една от сестрите, – щеше да видиш най- хубавата принцеса на света, невиждана красавица!
  Пепеляшка се зарадвала все сърце и попитала как се казва принцесата, но те й отговорили, че никой не я познавал, че царският син бил много натъжен и че давал всичко на света, само и само да узнае коя е тя.
  Пепеляшка се усмихнала и рекла:
• Значи тя беше много хубава? Божичко, колко сте щастливи! Дали ще мога и аз да я видя? Надали! Госпожице Жулиан, заемете ми вашата жълта рокля.
• Виж ти, какво си е намислила! – отвърнала госпожица Жулиан. – Да не съм луда да дам роклята си на такава мръсна пепеляшка като тебе!
  Пепеляшка очаквала отказа и толкова по-добре, защото какво щяла да прави, ако сестра й се съгласяла да даде роклята си.
  На другия ден двете сестри отишли на бала и Пепеляшка също, и то още по-нагласена от предишния път.
  Царският син бил непрестанно край нея и непрекъснато й се възхищавал. Девойката се забавлявала толкова добре, че забравила заръката на кръстницата си и помислила, че е единадесет часа, когато чула часовникът да бие полунощ. Скочила веднага и побягнала пъргаво като сърна.
  Принцът се спуснал след нея, но не могъл да я настигне. Тя си изтървала едната стъклена пантофка. Царският син я взел и грижливо я прибрал.
  Пепеляшка пристигнала в къщи запъхтяна, без каляска, без лакеи, в грозните си дрехи. От цялото й великолепие била останала само другата й пантофка, чифтът на онази, която изпуснала.
  Царедворците запитали стражите пред портите на двореца не са ли видели да излиза една принцеса. Те отговорили, че са видели да минава само една зле облечена девойка, която по-скоро приличала на селянка, отколкото на госпожица.
  Когато двете сестри се върнали от бала, Пепеляшка ги попитала дали пак тъй добре са се забавлявали и дали хубавата принцеса е била там. Казали й, че е била, но щом ударило дванайсет часа, тя побягнала толкова бързо, че изпуснала едната си невиждано хубава стъклена пантофка, която царският син прибрал и само нея си гледал до края на бала. Сигурно било, че той е влюбен в прекрасната девойка, на която принадлежала пантофката.
  Те казали истината. И само след няколко дни царският син разпратил глашатаи да разгласят навред, че той ще се ожени за онази девойка, на чийто крак прилегне пантофката. Слугите на принца започнали да мерят пантофката. Принцесите, графините и всичките придворни дами се надпреварвали да я надянат на крака си, но никоя не успяла – толкова тясна и нежна била тази обувчица.
  След това тръгнали по градовете да я мерят на момичатата. Двете сестри на Пепеляшка, на които много им се искало да се омъжат за царския син, упорито се опитвали да надянат крака си в стъклената пантофка, но… Скоро, разплакани от яд, е трябвало да се откажат.
  Пепеляшка, която ги гледала, се засмяла и казала:
• Я да видя дали няма да ми стане!
  Сестрите й се разсмели и започнали да се подиграват с нея.
  Царедворецът, който мерел пантофката, се загледал в Пепеляшка, много му допаднала и казал, че това ще бъде справедливо, защото му било заповядано да я мери пантофката на всички девойки.
  Той накарал Пепеляшка да седне и… като доближил пантофката до малкия й крак веднага разбрал, че той ще влезе свободно в нея. Наистина. Кракът й влязъл спокойно в обувчицата.
  Учудването на двете сестри било голямо, но станало още по-голямо, когато Пепеляшка извадила от джоба си другата пантофка и си я обула.
  В този миг дошла и кръстницата, докоснала с пръчицата си дрехите на Пепеляшка и ги направила още по-красиви от предишните.
  Тогава двете й сестри познали в нейното лице красивата девойка, която видели на бала. Хвърлили се в краката й да искат прошка, защото се държали зле с нея. Пепеляшка ги вдигнала, целунала ги и им казала , че им прощава на драго сърце.
  Отвели я при младия принц. Той я харесал още повече и след няколко дни вдигнал сватба.
  Пепеляшка, която била колкото хубава, толкова и добра, настанила двете си сестри в двореца и ги омъжила в същия ден за двама знатни царедворци.
  Разказват, че всичко това, което се случило, им било за поука. Тези момичета се променили. Никой никога вече не се оплаквал от тях, станали внимателни и скромни както тази, на която вече никой не викал Пе-пе-ляш-ка.