народна
Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник.
Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:
- Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина,
защото много се объхтах.
Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата.
На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си: - Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?
- Не берете грижа – отвърнал бащата, – ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи.
Отишли момчетата в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се.
Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата.
Впрегнали пак добичетата и потеглили назад.
Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила,
блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата
с дървата? Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас
държи: - Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!
Никой не се обадил. - Невольооо! – екнал още по-силно гласът на малкия. – Ела, че загазихме!
Но гората била глуха и неволята я нямало никаква.
Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина. - Бате – рекъл по-малкият брат, – то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде.
Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво.
Я хайде ние сами да си поправим колата. - Как? – попитал по-големият. – То не е лесна работа.
- Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово!
Речено-сторено. Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали
го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения.
Откарали колата у дома си.
Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило. - Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята.
Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята.
Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.
Бащата се усмихнал и рекъл : - Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас.
Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.