Имало едно време двама братя – двама Ивановци: Иван богатият и Иван беднякът. Къщата на Иван богаташа била пълна с всичко, с едро зърно – хамбарите, с млечни крави – ливадите, поляните – с вакли овци, фурната – с бели питки. От всичко много имал, а цялото му семейство – само той и жена му. Нямал си Иван богаташът нито малки, нито големи деца.
А на Иван бедняка целият добитък се състоял от жабите на бунището и котката пред огнището.
Имало едно време един цар на име Берендей. Той имал трима сина. Най-малкият се казвал Иван. Царят имал великолепна овощна
Прочетете повече »
Язон бил гръцки герой, отгледан от мъдрия кентавър Хирон. За да спечели бащиното си царство, заграбено от коварния му вуйчо, младият владетел трябвало да прекоси Черно море и да отнеме Златното руно от царя на Колхида. За пътуването корабостроителят Аргос построил с помощта на Орфей и богиня Хера огромна галера с петдесет весла.
Най-великите гръцки герои изявили желание да тръгнат с Язон. Между тях пръв по сила бил Херакъл, син на гръмовержеца Зевс. Дошъл също и Тезей, който убил страшния Минотавър в Крит.
От Тракия се спуснали крилатите синове на северния вятър Борей – близнаците Зет и Калаис. Събрали се общо петдесет герои – по един за всяко весло. Язон избрал Тифий за кормчия, защото нощем можел да определя курса на кораба по звездите.
Всички аргонавти се събрали при кораба и седнали на приготвената за голям пир трапеза. След като се наситили на вкусните ястия и виното те отишли до кораба, който се издигал върху мекия пясък. Всички отново се удивили на неговата големина и здравина. После наредили борови стволове пред носа на кораба, за да може да се плъзне по тях към водата.
Героите свалили тежките си доспехи и омотали около гърдите си здрави въжета. Напрегнал сили, всеки се стремял по-бързо да спус-нат „Арго“ във водата. Корабът обаче бил толкова тежък, че задълбал в пясъка и заседнал на брега, омотан в корени и водорасли. Сърцето на Язон се свило от мъка. Нима походът щял да се провали така безславно. Язон вдигнал глава:
– Орфей, твоите песни вдъхват сила и бодрост. Нека чуем най-хубавата от тях.
Певецът взел в ръце лирата и прекарал пръсти по звънливите струни. Той си спомнил една песен, която бил слушал от майка си – музата Калиопа. Гласът му прозвучал нежен като лилия. С тази вълшебна песен Орфей омагьосал боровете в горските усои, от които бил построен кораба. Те сами се спуснали от планинта, а исполинските скали се отмествали, за да им сторят път.
Аргос подложил дънер под черния кораб и той мигом се повдигнал леко и по облите стволове се втурнал към морето. Разхвърчахи се настрани многобройните трупи, които подпирали кила и корабът се плъзнал в залива. Вдигнала се висока вълна, която плиснала върху пясъка.
Аргос скочил на кораба, последван от кормчията Тифис. Вдигнали мачтата, с въжета закрепили тежкото платно. След това наместили кормилното весло на кърмата и го привързали здраво със ремък. После прикачили греблата на двата борда и поканили героите да се качат на палубата.
„Арго“ бил готов за плаване и спуснат на вода, благодарение вълшебната лира на Орфей.
Един млад човек дошъл при Зун-н-Нун Мисри и казал, че суфите не са прави и още много неща.
Египтянинът не
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
