Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си: — Бате, парите държат света. Без пари няма сполука. — Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите. — Пари ми дай ти, пари! Спо¬луката сама ще дойде! — Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите. …
Прочетете повече »Архиви на етикети: Ран Босилек
Сънят на царския син
Един цар имал син и дъщеря. Синът му бил на десетина години, а дъщеря му била още по-малка. Една нощ царският син сънувал, че си мие лицето. Царят му поливал, а царицата му давала кърпа да се избърше. На сутринта момчето разказало на баща си своя сън. Царят кипнал и викнал разсърден: — Тъй ли? Аз да ти слугувам? Как …
Прочетете повече »Ум и щастие
Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си. — Ти, умчо, без мене не можеш — рекло щастието.— Аз нося радост на момчето. А какво струва живот без радост? — Ами ти, щастливко, какво можеш да направиш без мене? Са-мо заслепяваш момчето. Аз трябва после да му отварям очите. — Момчето и без ум може да мине, …
Прочетете повече »Умна девойка
Един цар имал едничък син, умен и хубав, за чудо и приказ. Дошло време да се задоми царският син. Царят изпратил най-умния царедворец да търси мома, лика-прилика на сина му. Тръгнал сгледникът по всички земи. Обиколил девет царства. Никъде не харесал мома за царския син. Навлязъл в десето царство. Чак там намерил мома, каквато дирел. Сгледникът се върнал при царя …
Прочетете повече »Умното овчарче
Младо овчарче пасло стадо край царския път. Хрупали овцете тревица. Овчарчето се подпряло на кривака. Мислело си нещо. Изведнъж скочило, ударило си калпака о земята и викнало: — Отгатнах, отгатнах! Тъкмо в туй време минал царят в златна колесница. Подплашили се конете от калпака на овчарчето. Втурнали се — не могат да ги удържат. Като укротили конете, царят дал знак …
Прочетете повече »Жива вода
Имало едно време един цар. Той имал трима синове. Единият бил задомен, другият — годен, третият — неженен. Когато остарял, царят повикал синовете си, па им казал: — Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; …
Прочетете повече »Лъв и човек
Похвалил се лъвът пред баба Мецана: — Знаеш ли, Мецано, юнак като мене? — Зная, Лъвчо, зная!—рекла баба Меда. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма! — Що думаш? Човек ли? По-силен от мене? — запънал се лъвът.— Де е да го видя? — Зад хълма, в гората! — отвърнала Меца. Подпътил се …
Прочетете повече »Златната ябълка
Имало едно време една жена. Тя имала широк двор. Сред двора растяло ябълково дърво. То раждало всяка година само по една ябълка. Но щом узрявала ябълката, до¬хождала лоша хала и я откъсвала. Жената имала трима синове. Едно лято най-големият син ре¬къл на майка си: — Майко, наближава да узрее ябълката. Дай ми нож и орехи. Ще отида да я вардя …
Прочетете повече »Чудната свирка
Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал: — По-малко да надуваш свирката, повече да пасеш козите! Вечер се връщало момчето. Докарало козите. Посрещал го дядо и викнал ядосано: …
Прочетете повече »Златното птиче
Един цар имал хубава градина. Сред градината расло златно дърво. То раждало златни ябълки. По пладне цъфтяло, вечер завързвало и нощем ябълките узрявали. Ала нещо идвало през нощта и ги изяждало. Царят имал трима синове. Веднъж най-големият син се явил пред бащата и казал: — Татко, искам да вардя нощес ябълките. — Добре, синко — рекъл царят. Като се мръкнало, …
Прочетете повече »