Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

На нослето ми снежинка бяла падна.Сигурно е на джудже целувка хладна. Но целувки още кацаха и ето –до

Силен дъжд валя и ето – гьол до гьол по тротоара.Джапа в локвите детето, а пък баба му се

С хляб и сиренце в ръка спрях до близката река. Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за

Угасна лятото, отмина.Мъгла над нивите се стеле.Край село – във една градина,белее неприбрано зеле.Ала със заби

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто! Но лист подир лист

Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват,

Влак без гари и спирки, наричат от нас календар, профучи ли край теб, ти се вече с година по-стар.