Архиви на етикети: Народна приказка

Настрадин Ходжа отишъл да си купи риба от пазара, взел от подноса една риба и започнал да я души откъм опашката. – Отче, рибата се мирише от главата – отбелязал продавачът. – Откъм главата тя вече се е вмирисала, но ми е интересно стигнала ли е миризмата до опашката. Именно това проверявам – отговорил Настрадин.

Ако пшениченото зърно не умре, след като е паднало на земята, то ще си остане само. А ако умре, ще донесе много плодове. Обичащият своята душа ще я погуби, а ненавиждащият душата си в този свят ще я съхрани за вечен живот.

Живели двама съседи евреи. Единият от тях бил познавач на Тор, а другият – беден работник. Ученият съсед ставал преди изгрев и бързал за синагогата. След няколко часа занятия той дълго и отдадено се молел, отивал у дома, закусвал набързо и се връщал в синагогата, за да се посвети на занятия до обяд. След това отивал на пазара, където сключвал …

Един дзенучител изпратил главния си ученик в един хан за последно изпитание. Ученикът попитал: "Какво е това изпитание? Какво трябва да правя в този хан?" Учителят отговорил: "Иди и просто наблюдавай всичко, което става там и после ми разкажи. Това ще реши дали ще станеш мой приемник, или не." Ученикът отишъл в хана. Той наблюдавал всичко. Като се върнал при …

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега? Колко са сега – отговорил Настрадин, – не мога да кажа, защото тази година реколтата беше добра, живея добре, а приятелите се познават в нужда.

Веднъж един ангел не послушал Бога и бил изправен пред трона на съдията. Помолил се ангелът да му разрешат да изкупи вината си и Бог казал: – Аз няма да те накажа, но за непослушанието си ти трябва да слезеш на земята и да ми донесеш от там най-ценното нещо. Полетял ангелът към земята, кръжал над планини и долини, над …

Веднъж Акбар насред държавен съвет заповядал да донесат Книгата на законите. На книгата стоял малък скорпион. Всички съветници прекъснали съвещанието и устремили погледи в малкото отровно насекомо, докато слугите не го унищожили. Акбар отбелязал: "И най-мъничкият злодей е в състояние да прекрати обсъждането на държавните закони."

Дърводелец-Кремък тръгнал за Ци и на завоя на пъ¬тя, до олтара на Земята, видял дъб, широк сто обхвата – толкова огромен, че зад него можело да се скрият хиляди бикове, високи като планина. На осемдесет лакътя от земята се възвисявала короната му с десетки толкова дебели клони, че всеки би стигнал за направата на лодка. Зяпачите се тълпели, все едно …

Живял някога Юан Мен в един храм, който хората наричали параклис на свещените дървета. Една сутрин при него дошъл чиновник, извикал го и попитал: – Е какво? Свещените плодове узряха ли вече? – Нито един от тези плодове никога и от никого не е наричан зелен – отговорил Юан Мен.

Това се случило с великия индийски музикант Тансен. Той живял по времето на великия цар Акбар, бил сред музикантите в императорския двор и едновременно с това несравним. Веднъж Акбар му казал: "Не си представям, че някой може да те надмине! Това изглежда немислимо. Ти си последната дума, върхът на творението. Слава на Твореца навеки! Но когато и да помисля за …