Архиви на етикети: Народна приказка

Марпа, гуруто на Миларепа, чул за един учител, оти¬шъл при него и напълно му се доверил. След това го попитал: – Какво трябва да правя сега? Учителят казал: – След като си повярвал в мен, нищо не трябва да правиш. Просто продължавай да вярваш. Името ми това е единствената тайна мантра за теб. Всеки път, когато се окажеш в затруднение, …

Един богаташ самохвалко довел веднъж суфи, за да му покаже дома си. Развеждал го той из стаите, които били пълни с безценни произведения на изкуството, с великолепни килими и всевъзможни фамилни скъпоценности. Накрая попитал: -Кое ви порази най-много? Суфият отговорил: – Фактът, че земята е в състояние да издържи тежестта на толкова масивно здание.

Веднъж ава Амон искал да се прехвърли на другия бряг на реката. Той намерил кораб, готов да отплува, и седнал край него. В това време доплувал друг кораб, който отивал на същото място и хората в него започнали да го викат: – Ела с нас, ава! Той отговорил: –  Ще се кача само на обществен плавателен съд. Той носел със себе …

Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова …

Вървели по един път зрящ и слепец. И зрящият казал на слепия: –  Когато влезем у дома, ти ще запалиш свещ и ще ми светиш. – Пощади ме, приятелю! – възразил слепият. Когато бяхме на път, ти ми беше единствената подкрепа. Ти ми оказваше пътя, докато стигнахме до дома, а сега казваш на мен, слепия, да ти светя! – Аз затова …

Имало едно време едно малко врабче. То било живо и пъргаво и много нетърпеливо да полети към синьото небе. — Внимавай. Почакай още малко. Ти си много мъничко, за да можеш да летиш — му казвали доста обезпокоени бащата и майката врабци. Но малкото било сърцато. След няколко опита, подкрепяно от внимателните криле на неговите родители, то повярвало, че е …

От тази страна на острова, в подводна пещера, всякога пълна с омари, живееше великият Каи-але-але, цар на акулите. Рибарите много се бояха от Каи-але-але и неговите поданици — акули. Никой не се ос¬меляваше да се гмурне във водата на тази пещера и да лови в нея омари. На този остров живееше едно момченце на име Пуня. Неговият баща беше разкъсан …

Веднъж хитрият лисан вървял по брега на морето и си мислел: „Няма по-умно животно от мене, няма по-хитро животно от мене!" В морето плавали диви патици. Те видели лисана и решили да го излъжат. Най-големият паток рекъл : — Хайде, братлета, да направим лодка от криле. Ще кацнем в две редици с крилете навътре. А лисан ще помисли, че плава …

Когато светът бил млад, група тлинкити излезли на риболов със своите лодки в Залива на скаридите. Внезапно станало толкова тъмно, че рибарите не могли да намерят нито брега, нито изхода на залива към далечното си село. Тогава дочули странен, див вик на гмурец (едра птица с черен цвят) недалеч от лодките си. Загребали бързо по посока на гласа. Скоро забелязали …

Скуемишът бавно плуваше с тежко натовареното си кану по спокойните води на залива Бърард инлет. В далечината се виждаше Ванкувър, а отпред се издигаше нос Пойнт грей. След малко лекият бриз утихна. — Да свирна ли за малко вятър, тиликум (приятел)? — попита авторът. — Ще се радвам, ако го сториш — отвърна той. Аз подсвирнах тихичко и продължително три …