Архиви на етикети: Народна приказка

Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност още не си достигнал." Ученикът изчакал още няколко месеца и веднъж казал: "Вие бяхте прав, Учителю. Сега То дойде." Лао Дзъ го погледнал с най-голямо съчувствие и любов, и го погалил по главата: "Сега всичко е наред, кажи какво стана. …

Като бил в Индия, Александър Македонски Веднъж видял съсухрен старец, който седял на един камък. Александър го заговорил и думите на стареца много му харесали. Той го поканил да дойде с него. – Не, тук ми е добре – отговорил старецът. – Аз съм владетелят на света – казал Александър, – ще ти дам всичко, което поискаш. Богатство, почести, всичко… …

Един цар имал обичай да пита всички санясини, преминаващи през страната му, кой е по-възвишен – този, който, отричайки се от светското, става санясин, или този, който живее в света и изпълнява задълженията си на светски човек. Много мъдреци се опитвали да решат тази задача. Някои твърдели, че странстващите монаси са по-възвишени, при което царят изисквал те да докажат това. …

Един човек давал много злато за добри дела, но очаквал възнаграждение. Веднъж неговият учител му изпратил камък с бележка: "Приеми отплата, съкровище от далечна звезда." Човекът възнегодувал: "Вместо моето злато ми дадоха камък! Какво ме интересуват далечните звезди!" – и хвърлил огорчен камъкът в планински поток. Но дошъл учителят с думите: "Как намираш съкровището? В камъка беше скрит най-ценният елмаз, …

Една жаба попаднала в коловоз на мръсен селски път и не могла да излезе оттам. Било й трудно. Оптвала. опитвала, но нищо! Приятелите й помагали. Те направили всичко възможно. А после настъпила вечерта и угнетени, разочаровани, те я оставили на волята на съдбата. На следващата сутрин дошли да погледнат, като си мислели, че вече е мъртва. Та тя била направо …

Селянин и синът му орали заедно полето. Една змия ухапала юношата и той умрял. Бащата не обърнал внимание на смъртта на сина си и продължил да оре. Наблизо преминавал брамин и попитал: – Кой е този юноша? – Синът ми – отговорил селянинът. – Защо не го оплакваш тогава? Човек с раждането си вече прави първата крачка към смъртта. Скръбта …

Живял някога един дървар с жена си и седемте си деца, все момчета. Дърварят бил много беден и седемте деца още повече затруднявали живота на семейството, защото никое от тях не можело само да си изкарва прехраната. Най-малкото, което било на седем години, им създавало най-много грижи. Когато се родило, детето било съвсем дребно, колкото палец, затова го нарекли Малечко-Палечко. …

Имало едно време един рибар. Той станал на петдесет години, но все още нямал деца. По цял ден ловял риба и капвал от умора. „Ех — мислел си рибарят, — да имах и аз едно детенце, та поне малко да ми помага“. Един ден, като ловял риба, от преумора му се завило свят и той се строполил в лодката си. …

Не винаги в Северно море са се въдили толкова риби, колкото се въдят сега. Било е време, когато не е можело да се хване нито една рибка. Защото някога, много отдавна, животът е бил съвсем различен от сегашния и хората са живели другояче. Тогава рибите от едно море си стояли само в него, както и животните от една гора не …

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина. — И елен да има смелост да се мери с мен, ще остане много назад — заявил той. Силен смях се дочул от края на поляната, близо до мястото, където се намирали жабоците. Обърнали се и видели голям елен-самец. — Защо се смееш, …