Listen to this article

Архиви на етикети: Юлия Момчилова

Стъпки в снега

Студ. Сняг. Зима.   Еленчето излезе да поиграе и се запиля нанякъде. Мама Кошута намери бележка, на която пишеше: „Мамо, отивам при дядо Коледа!” – Ще се изгуби в гората! – разтревожи се кошутата и тръгна да го търси. Тук Еленко, там Еленко – никъде го нямаше. – Кого ли да попитам? – зачуди се мама Кошута. – Мене попитай! – …

Прочетете повече »

Еличката

Три весели момченца  се събраха у баба си на село, за да празнуват Коледа заедно. Милата им баба! Каква чудесна трапеза беше наредила! И късмети беше сложила в баницата.  Тъкмо тримата й внука се настаниха на масата с лакомо настроение и изведнъж тя се досети, че е забравила да направи коледна елха. Плесна се по челото и се натъжи – …

Прочетете повече »

Търся приятел

Катеричката Борина живееше на зелено борче в гората, а под борчето един язовец си беше направил къща. Всеки би си помислил, че щом живеят толкова близо, двамата са и добри приятели, но това не бе така. Те почти не се познаваха. Даже не си знаеха имената и си говореха на „Вие”, защото… Защото язовецът беше много зает – влизаше и …

Прочетете повече »

Охлювче

голямата градска градина живееше едно малко охлювче. Всякасутрин то закусваше със слънчеви прашинки и пиеше росата, коятосъбираше по тревата. След това тръгваше да се разхожда.– Остави къщичката! – съветваше го зеленият щурец и се разсмивашекато гледаше как навитата на кравайче къщичка се клати върху гърба наохлювчето.– Защо? Не е необходимо! – свиваше рогца охлювчето. – Тя не мипречи.– Страхува се …

Прочетете повече »

Калинка в шепичка

Върху ръчичката на Добринка кацнала една калинка. Помислила си, че е цветенце с пет листенца. Щом я видели, петте пръстчета много я харесали, сгънали се и затворили калинката вътре в шепичката. Като останала там на тъмно, калинката се уплашила. Опитала се да пролази през един процеп между пръстите, но не успяла. Помъчила се да се промуши през друг, но пръстите …

Прочетете повече »

Труден въпрос

Не зная защо, не зная защо!? – мърмореше си Големият слон, докато ходеше по пътеката и поклащаше умислено хобота си насам-натам. Чу го Мравчо и се зачуди: – Какво ли не знае огромният Слон? След малко Слонът се върна обратно по пътеката и все така умислено си мърмореше: – Не зная защо!? Не зная защо!? За късмет на Мравчо, огромният …

Прочетете повече »