Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова …

Вървели по един път зрящ и слепец. И зрящият казал на слепия: –  Когато влезем у дома, ти ще запалиш свещ и ще ми светиш. – Пощади ме, приятелю! – възразил слепият. Когато бяхме на път, ти ми беше единствената подкрепа. Ти ми оказваше пътя, докато стигнахме до дома, а сега казваш на мен, слепия, да ти светя! – Аз затова …

Тази приказка е за Малечко Палечко. Но не за Малечко Палечко, който вие знаете, а за един Малечко Палечко с дълги черни коси и черни бадемови очи, които блестят върху жълтото му лице. Защото този Малечко Палечко е японец и се нарича Исъмбоши, което на японски ще рече точно... Малечко Палечко! Исъмбоши се родил малък, ама съвсем малък. И малък си останал. Един ден неговите родители го взели със себе си на полето и го настанили върху един дънер, като стократно му заръчали никак да не мърда. Той бил толкова малък, че можел лесно да се загуби зад някоя буца пръст. Исъмбоши всъщност бил много послушен и се възхищавал на хубавата околност, като пеел с тъничкото си гласче една песен, която сам си бил съчинил. — Не е голям нашият Исъмбоши, но колко е умен! Същински поет! — си казвали родителите му с мъничко гордост, като продължавали усърдно работата си.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла…“ Изведнъж, без да разбере какво става с него, се видял увиснал на едно въженце. Опитал се да се освободи, но както и да се извивал, не могъл да се избави и заплакал горчиво. В това време един вехтошар минал оттам и …