Архиви на етикети: Народна приказка

Приятелите на Настрадин Ходжа започнали да му говорят, че жена му много хойка и няма да е зле да я призове към порядък. – Странни хора сте вие! – удивил се Настрадин. Как мога да я вразумя, като изобщо не я виждам?

Една майка много пъти молила сина си да й донесе свещеното съкровище на Буда. Но младежът забравял молбата на майка си. "Ще умра тук, пред теб – казала тя, – ако и този път не ми го донесеш." Но синът ходил в Лхасе, и пак забравил майчината молба. На половин ден път от дома той си спомнил, но къде да …

Тази приказка е за Малечко Палечко. Но не за Малечко Палечко, който вие знаете, а за един Малечко Палечко с дълги черни коси и черни бадемови очи, които блестят върху жълтото му лице. Защото този Малечко Палечко е японец и се нарича Исъмбоши, което на японски ще рече точно... Малечко Палечко! Исъмбоши се родил малък, ама съвсем малък. И малък си останал. Един ден неговите родители го взели със себе си на полето и го настанили върху един дънер, като стократно му заръчали никак да не мърда. Той бил толкова малък, че можел лесно да се загуби зад някоя буца пръст. Исъмбоши всъщност бил много послушен и се възхищавал на хубавата околност, като пеел с тъничкото си гласче една песен, която сам си бил съчинил. — Не е голям нашият Исъмбоши, но колко е умен! Същински поет! — си казвали родителите му с мъничко гордост, като продължавали усърдно работата си.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла…“ Изведнъж, без да разбере какво става с него, се видял увиснал на едно въженце. Опитал се да се освободи, но както и да се извивал, не могъл да се избави и заплакал горчиво. В това време един вехтошар минал оттам и …