Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж крадци казали на някакъв ава: -Дошли сме да вземем всичко, което имаш в килията си. Онзи отговорил: -Деца мои, вземете всичко, което пожелаете. Тогава те взели от килията всичко, което можело да бъде отнесено, освен едно скрито чувалче и си тръгнали. Но старецът хукнал след тях, като викал: -Деца мои, забравихте чувалчето, вземете го!

В миналото някакъв човек натрупал много златни кюлчета. И тъй като златото било страшно много, той го държал в мазето на дома си. Това продължило повече от тридесет години, през които той нищо не похарчил, но му харесвало да се любува на златото си. Ето че веднъж му откраднали златните кюлчета. Чо векът се разстроил почти до смърт. Някой, който се …

Тази приказка е за Малечко Палечко. Но не за Малечко Палечко, който вие знаете, а за един Малечко Палечко с дълги черни коси и черни бадемови очи, които блестят върху жълтото му лице. Защото този Малечко Палечко е японец и се нарича Исъмбоши, което на японски ще рече точно... Малечко Палечко! Исъмбоши се родил малък, ама съвсем малък. И малък си останал. Един ден неговите родители го взели със себе си на полето и го настанили върху един дънер, като стократно му заръчали никак да не мърда. Той бил толкова малък, че можел лесно да се загуби зад някоя буца пръст. Исъмбоши всъщност бил много послушен и се възхищавал на хубавата околност, като пеел с тъничкото си гласче една песен, която сам си бил съчинил. — Не е голям нашият Исъмбоши, но колко е умен! Същински поет! — си казвали родителите му с мъничко гордост, като продължавали усърдно работата си.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла…“ Изведнъж, без да разбере какво става с него, се видял увиснал на едно въженце. Опитал се да се освободи, но както и да се извивал, не могъл да се избави и заплакал горчиво. В това време един вехтошар минал оттам и …