Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж през нощта при Гершеле, придворния шут на раби Барух, влезли крадци. Като се поровили из празната къща и не намерили нищо, те се канели да си тръгват. Но тогава жената на Гершеле се събудила и започнала развълнувано да му шепне, че в къщата са влезли крадци. Гершеле се надигнал и закрил устата на жена си с ръка: – Тихо …

Веднъж Прахлада букв. Възторг почувствал Бога. Господ му казал да си пожелае каквото иска и той ще му го даде. Прахлада отговорил: – След като те виждам, какво повече ми е нужно? Господ отново му повторил, че може да си пожелае всичко, което иска. И тогава Прахлада казал: – Ако искаш да ми окажеш милост, прости на хората, които ме …

Тази приказка е за Малечко Палечко. Но не за Малечко Палечко, който вие знаете, а за един Малечко Палечко с дълги черни коси и черни бадемови очи, които блестят върху жълтото му лице. Защото този Малечко Палечко е японец и се нарича Исъмбоши, което на японски ще рече точно... Малечко Палечко! Исъмбоши се родил малък, ама съвсем малък. И малък си останал. Един ден неговите родители го взели със себе си на полето и го настанили върху един дънер, като стократно му заръчали никак да не мърда. Той бил толкова малък, че можел лесно да се загуби зад някоя буца пръст. Исъмбоши всъщност бил много послушен и се възхищавал на хубавата околност, като пеел с тъничкото си гласче една песен, която сам си бил съчинил. — Не е голям нашият Исъмбоши, но колко е умен! Същински поет! — си казвали родителите му с мъничко гордост, като продължавали усърдно работата си.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла…“ Изведнъж, без да разбере какво става с него, се видял увиснал на едно въженце. Опитал се да се освободи, но както и да се извивал, не могъл да се избави и заплакал горчиво. В това време един вехтошар минал оттам и …