Архиви на етикети: Народна приказка

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил: Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света.

В един град се случила суша. Лятото било в разгара си и градският свещеник призовал всички сутринта да дойдат в храма да се молят за дъжд. Дошъл целият град и всички се надсмивали над едно дете. Детето дошло с чадърче. Всеки се смеел и казвал: „Глупаче, защо си домъкнало чадърче? Ще загубиш. Дъжд няма да вали.“ Детето казало: „А аз …

Загубил съня си цар Рашапутра. Извикал той Мъдрия, за да му върне съня. Мъдрия казал: „Царю, огледай своето ложе.“ Претърсили царското ложе и намерили в гънките на тъканта камък. Царят се зарадвал, мислейки си, че той е причината за неговите бедствия. Но сънят не се появявал.

Имало едно много хитро дяволче, което се престорило на петнадесетгодишно момче и станало чирак в църквата. Слушало много и изпълнявало всичко така старателно, че владиката казвал: – Не съм виждал досега друг толкова послушен чирак.

На брега на Балтийско море, до самото устие на Неман, живеел един рибар с жена си. Дълги години живели те, но си нямали деца. Най-сетне им се родила ръщеря; лежи в люлката бяла, румена, здравичка. Мила била тя и веселичка като слънчицето, което сутрин играе по балтийските вълни. Родителите нарекли дъщеря си Неринга.

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единия наричали Малък, а другия – Голям Сечко.

Благословеният разказал притча за Колелото на закона. При изкусен преписвач дошъл почтен човек и поръчал да препише възвание към Бога, за което донесъл достатъчно пергамент.След него дошъл човек с поръчение да препише писмо, пълно със заплахи, и също дал пергамент, като подканил преписвана да приключи по-бързо.

В една гора живеел мъдрец, който имал много ученици. Той ги учел на следната истина: „Бог живее във всички вещи и знаейки това, вие трябва да се покланяте на колене пред всичко, което видите.“

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: „Имаш удивително мъдър, пес!“ Настрадин отговорил: „Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!“

Един човек, който имал намерение да стане ученик, казал на Зун-н-Нун Мисри Египтянина: – Най-много от всичко на този свят искам да бъда приет в Пътя на истината. Зун-н-Нун му отговорил: – Вие можете да се присъедините към нашия керван само в случай че съумеете преди това да приемете две условия. Първото – ще ви се наложи да правите това, …