Прасето иска да ме целуне! стокхолмски синдром (Станислав Стратиев)
Свирепо настроение (Йордан Радичков)
Гонят из двора прасето на Паскал..участник (Станислав Стратиев)
Колене на прасето Божидар на Спас (Васил Цонев)
Спас Петров Андреев – кучето барон (Васил Цонев)
Станислав Стратиев (истинското му име Станко Стратиев Миладинов) е един от най-известните български сатирици, писатели и драматурзи на XX век.
Роден е на 9 септември 1941 г. в София и умира там на 20 септември 2000 г. (на 59-годишна възраст).
Завършва българска филология в Софийския университет (1968 г.). Работи като редактор във вестници като „Народна младеж“ (1964–1968) и „Стършел“ (1968–1975), а след това е драматург (от 1975 г.), художествен ръководител и директор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Дебютира в прозата със сборника „Самотните вятърни мелници“ (1969 г.), последват „Вавилонска хроника“ (където е и разказът „Стокхолмски синдром“), пиеси като „Сексуалният живот на полския заек“, „Метеори над Менората“ и много други. Творчеството му е известно с абсурден хумор, сатира върху човешката абсурдност и е преведено на над 30 езика.

www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ