Станислав Стратиев (истинското му име Станко Стратиев Миладинов) е един от най-известните български сатирици, писатели и драматурзи на XX век.
Роден е на 9 септември 1941 г. в София и умира там на 20 септември 2000 г. (на 59-годишна възраст).
Завършва българска филология в Софийския университет (1968 г.). Работи като редактор във вестници като „Народна младеж“ (1964–1968) и „Стършел“ (1968–1975), а след това е драматург (от 1975 г.), художествен ръководител и директор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Дебютира в прозата със сборника „Самотните вятърни мелници“ (1969 г.), последват „Вавилонска хроника“ (където е и разказът „Стокхолмски синдром“), пиеси като „Сексуалният живот на полския заек“, „Метеори над Менората“ и много други. Творчеството му е известно с абсурден хумор, сатира върху човешката абсурдност и е преведено на над 30 езика.

www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ