ПРИКАЗКИ

Веднъж един търговец плавал на кораб за стока към друга страна. Изведнъж се надигнала буря, корабът започнал да се люлее толкова силно, че търговецът започнал да мисли за края на живота си. Като паднал на колене пред каютата си, той започнал да се моли: – Боже, помогни ми! Остави ме жив! За това ще ти построя храм. Бог чул молитвите …

Ученик се обърнал към учителя с раздразнение с думите: "Много четох за учението и въпреки това не знам откъде да започна да го прилагам?" Учителят отговорил: "Очевидно ти е необходимо преди всичко да се освободиш от раздразнението. Тази мъгла ти пречи да видиш пътя."

Ученик попитал майстора на дзен Содзан: – Кое е най-ценното нещо на света? – Главата на умряла котка – отговорил учителят. – Защо главата на умряла котка е най-ценното нещо на света? – се опитал да изясни ученикът. – Защото никой не може да назове нейната цена – отговорил Содзан.

Веднъж един учител бил в голям град и като се върнал, казал: "О, аз съм преизпълнен с радост, аз съм преизпълнен с радост! Това беше толкова забележително Възвишено, в присъствието на Възлюбения!" Тогава неговият ученик си помислил: "Там са били възлюбеният и възторгът; колко хубаво! Трябва да отида и да видя ще успея ли да ги намеря." Той пресякъл града, …

Веднъж преподобният Антоний Велики запитал: "Господи! Защо едни живеят малко, а други – до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати?" Отговорът, който получил Антоний, бил прост: "Антоний! Слушай себе си!"

Един отшелник искал да се подвизава в мълчание, но като не се доверявал на себе си, търпеливо и здраво си завързвал устата. Веднъж той видял на ръба на урвата дете, но не успял да свали своята сложна превръзка, за да предупреди за опасността. Когато се разбързал, детето вече било отнесено от потока.

В една далечна страна някога живяло идеално общество. Членовете на това общество не познавали страховете, които ни мъчат днес. Те не познавали и неопрелеността и неустойчивостта. Отличавали се с целеустременост и разполагали с по-разнообразни средства за себеизразяване. Въпреки че не им били познати стресът и напрежението, които се смятат за твърде съществени за прогреса на човечеството, животът им бил по-богат. Можем …

Веднъж Настрадин Ходжа лежал болен. Няколко приятели дошли да го видят и останали доста дълго. Когато търпението на болния се изчерпало, той изпратил посетителите с думите: – Всевишният изпрати на болния изцеление. Ставайте и си вървете.

Беседите на дзенучителя Банкей привличали не само дзенучениците, но и хора от различни школи и рангове. Той никога не цитирал сутри и не се увличал по схоластични разсъждения. Думите му идвали от сърцето му право в сърцата на слушателите. Голямата аудитория на Банкей предизвикала недоволството на свещеника от школата Ничирен, тъй като последователите й го напускали, за да слушат дзен. …

В далечни времена в Япония ползвали фенери от бамбук с хартия и свещ вътре. Веднъж на един слепец, след като бил на гости на приятел, му предложили такъв фенер, за да се прибере с него Вкъщи. – На мен не ми трябва фенер – казал слепият, – светлината и тъмнината за мен са еднакви. – Знам, че на теб не ти …