Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Цар Дроздобрад

Един цар имал дъщеря, която била пряко мяра хубава, но и толкова горда и високомерна, че не харесвала нито един жених. Отпращала ги един след друг и дори се подбивала с тях. Веднъж царят наредил да се даде голяма гощавка и поканил отблизо и отдалеко всички мъже, които имат желание да се задомят. Застанали те в една редица по сан …

Прочетете повече »

Смъртта на ловеца

Нивиаскиак, прочут ловец и най-големият художник сред ески-мосите, дълго размишлявал, за да прозре загадките на живота. Месеци наред прекарал сам на малък остров в мисли за живота, природата и животните. Мъдреците от неговото племе и индианските племена, които станували наоколо, го предупреждавали, че прекалено надълбоко изследва тези неща, като му обяснявали, че има загадки, за които човек не бива да …

Прочетете повече »

Царкинята жаба

Имал едно време един цар трима сина. Когато синовете израснали, царят ги събрал и им рекъл: — Мили мои синове, иска ми се да ви оженя, докато още не съм остарял, да погледам дечицата ви, да се порадвам на внучета. Синовете отвърнали на баща си: — Щом си рекъл, тате, тъй да бъде. За кого искаш да ни ожениш? — Вземете, …

Прочетете повече »

Братче и сестриче

Изгубили се братче и сестри-че в гъста гора. Вървели, вървели, братчето видяло изворче и рекло: — Ще пия вода. — Не бива! — спряло го сестричето. — От нея мечка е пила. Ако сръбнеш, ще, станеш мечка. Като повървели още малко, братчето пак рекло: — Много съм жаден. Ще сръб¬на от това изворче. — Недей! — казало сестричето. — Вълк …

Прочетете повече »

Умното овчарче

Младо овчарче пасло стадо край царския път. Хрупали овцете тревица. Овчарчето се подпряло на кривака. Мислело си нещо. Изведнъж скочило, ударило си калпака о земята и викнало: — Отгатнах, отгатнах! Тъкмо в туй време минал царят в златна колесница. Подплашили се конете от калпака на овчарчето. Втурнали се — не могат да ги удържат. Като укротили конете, царят дал знак …

Прочетете повече »

Мързеливата жена

Живял някога на този свят един момък със своята майка. Веднъж май¬ка му се разболяла тежко. Момъкът я попитал: — Мамо, яде ли ти се нещо? — Ако заколиш вола, ще хапна малко месце. Иначе нищо не ще сложа в устата си — отговорила майка му. Момъкът се уплашил: — А по оран какво ще правим, мамо? А майката отвърнала: …

Прочетете повече »

Чобан Кюприя

Три дена Осман Пазвантооглу – владетелят на Видинския вилает, обикалял балканския край на вилаета – белоградчишкия. Кукувицата известявала, че е пролет. Гората била в зелена премяна, а южнякът разнасял аромата на теменужки, зюмбюли и жълти лулички (нарциси). Срещали го людете от балканските селища и цъкали с уста доволно, че Пашата е решил да огледа беднотията и големите данъци. Растяла у …

Прочетете повече »

Мадоната

В стародавни времена там на хълма се издигал величествен женски манастир. Високи каменни стени опасвали манастирските сгради и го правели недостъпен, като същинска крепост – с четири бойни кули. Горе, току под римското кале, камбаните разбуждали утрините на монасите от мъжкия манастир. Старите монаси живеели отречени от светския живот и само когато трябвало да се произнесе тежка присъда над прегрешил монах, …

Прочетете повече »

Чумата

Тя била най-страшната болест. Дедите ни я наричали "Черна чума", защото, където минела, само черни забрадки оставяла, а често затривала цели села. Колкото и страшна да била, много песни и приказки са посветени на тази страшна неканена гостенка в онези времена. Хората я одухотворявали и разговаряли с нея като с равна! Тя пристигала със списък в ръка, преобразявала се като …

Прочетете повече »

Слънчовата невяста

Живяла някога хубава мома Марина. Щастлива била със своята добра и ласкава майка. Тя грижливо пазела чедото си от всякакви злини. Всеки ден й заръчвала да не излиза навън, когато грее Слънцето, защото хубостта й ще плени светилото и то ще я поиска за невеста. Спазвала Марина майчините заръки и радвала сърцето й! Но скоро майката се поминала. Останала Марина …

Прочетете повече »