Кого да оплаквам

Живял някога един земеделец, който се придържал към философията за единство. Той вече бил постигнал някаква реализация, т.е. непосредствено усещане на висшите идеи. Но живеел, подобно на всички други земеделци, със семейството си, имал и дете. И той, и жена му необикновено силно обичали сина си, защото бил единственото им дете. Земеделецът бил високо духовно развит човек, уважаван и обичан от всички в селото.
Веднъж, докато работел на полето, към него се приближил човек и му донесъл вест, че синът му се е разболял тежко. Земеделецът се прибрал, извикал лекари, взел всички възможни мерки, но не могъл да спаси живота на детето и то починало. Всички в дома му били обзети от мъка, но умният земеделец имал вид, все едно нищо не се е случило. Той утешавал другите с думите: "Какво можеш да спечелиш, като оплакваш дете?"
На следващия ден той, както обикновено, отишъл на полето. Като се прибрал у дома, заварил жена си и другите членове на семейството да плачат и да ридаят от мъка. Жена му го упрекнала: "Колко си безсърдечен – не си пролял нито сълза за детето си." Земеделецът спокойно й отвърнал: "Снощи сънувах удивителен сън. Сънувах че съм крал, че имам осем прекрасни деца и че се наслаждавам на всички блага и удоволствия на живота.
Внезапно се събудих и сънят си отиде. И сега съм силно смутен – трябва ли да оплаквам тези осем деца или това единственото?"
Земеделецът бил мъдър и чувствал, че будното състояние е също толкова нереално, както и съня, и че единствената постоянна реалност, това е Духът, Атман (душа)