ПРИКАЗКИ

Веднъж Настрадин Ходжа бил назначен за съдия. При него с жалба дотърчала родната му дъщеря: -Днес, докато нямаше никой вкъщи – през плач разказала тя, – дойде братовчед ми. Като видя че съм сама, ме целуна. Какво да правя сега? Ходжа помислил малко и отговорил: – Във всички книги, които съм чел, откак станах съдия, пише, че най-строгото и най-справедливото …

Един дервиш редовно посещавал в ролята на ученик ежеседмичните сбирки на лъжесуфи, който си Въобразявал, че учи на истинския път. Всякога, когато дервишът се появявал на поредното събрание, той задавал на мнимия суфи нелеп въпрос. След като дервишът се заял с него неколкостотин пъти, лъжеучителят му се развикал: "Ти идваш тук в продължение на дванадесет години и всичките ти въпроси …

Цар Хуан Гун четял книга в двореца си, а на входа му майсторът колар Бян правел колело. Като оставил настрана чука и длетото, майсторът влязъл в залата и попитал: – Осмелявам се да полюбопитствам какво чете господарят. -Думите на мъдреците-отговорил Хуан Гун. – А тези мъдреци живи ли са? – попитал майсторът. – Не, умрели са отдавна. – Значи това, …

Веднъж Настрадин Ходжа работел в градината. Приближил се някакъв юноша. – Кажете ми къде се намира домът на Настрадин Ходжа? – попитал той. -Хей онзи отляво – казал Ходжа. Скоро юношата се Върнал и казал: – ОказВа се, че вие сте Настрадин Ходжа! -Да, така е. – Защо не ми казахте по-рано? -Ти не търсеше мен, а дома ми – …

Веднъж на Настрадин Ходжа му се присънило, че му дават девет монети и той започнал да спори: "Дайте ми поне десет." В този момент се събудил и видял, че дланта му е празна. Той незабавно затворил очи и като протегнал ръка казал: "Добре, дайте девет!"

Творящият благо казал на Чжуан Дзи: -Ти през цялото време говориш за безполезното. – С тези, които са познали безполезното, може да се говори за полезното, отговорил Чжуан Дзи. – Нали земята е и голяма, и широка, а човекът я използва само колкото е големината на стъпалото му. А полезна ли е за човека земята, когато редом със стъпалото му …

Една жена донесла от юг праскови. Разопаковала ги, сортирала ги, позагнилите изяла, останалите внимателно сложила в щайга. От време на време ги преглеждала. Позагнилите изяждала, а останалите подреждала. Така и не опитала тя една цяла праскова.

Вие познавате моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а денем се извръщаха. Също както и при Христос ходеха нощем, а денем извръщаха лице. Помислих си: ето, аз съм най-нисшата и на слънце се срамуват от мен, но денем също избягват и най-висшия пророк. Така най-нисшето и най-висшето се избягват еднакво. И ето че аз реших да го намеря …

Живял един учен, който сутрин пеел молитви три, четири, пет часа поред. И така години наред. Той бил велик учен, велик познавач на санскрит, много образован човек. Накрая Кришна го съжалил и веднъж отишъл при него. Застанал зад човека и поставил ръката си на рамото му. Ученият погледнал нагоре и попитал: "Какво правите? Нима не виждате, че творя своите молитви? …

Един папагал умеел да вика "Благ учител!" – но с това не подобрил своите възможности. Една мечка случайно оставила своята плячка на прага на гладуващ, но не престанала да бъде звяр. Пчела случайно пробила абсцес на болен, но не заработила блаженство за себе си. Даже змията веднъж с отровата си спасила живот. Само съзнателността и неотменността дават последствия.