СТИХОВЕ

Тежко, тежко! Вино дайте!Пиян дано аз забравятуй, що, глупци, вий не знайтепозор ли е или слава! Да забравя край свой роден,бащина си мила стряхаи тез, що в мен дух свободен,дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден,гробът бащин, плачът майчин,тез, що залъкът наеденграбят с благороден начин – грабят от народът гладен,граби подъл чорбаджия,за злато търговец жадени поп с божа …

Тежко, брате, се живеемежду глупци неразбрани;душата ми в огън тлее,сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя,неговият завет пазя;но себе си, брате, губя,тия глупци като мразя. Мечти мрачни, мисли бурниса разпнали душа млада;ах, ръка си кой ще турнена туй сърце, дето страда? Никой, никой! То не знаенито радост, ни свобода;а безумно как играев отзив на плач из народа! Често, брате, …

Ти ли си, мале, тъй жално пела,ти ли си мене три годин клела,та скитник ходя злочестен азии срещам това, що душа мрази? Бащино ли съм пропил имане,тебе ли покрих с дълбоки рани,та мойта младост, мале, зеленасъхне и вехне люто язвена?! Весел ме гледат мили другари,че с тях наедно и аз се смея,но те не знаят, че аз веч тлея,че мойта …

Кажи ми, кажи, бедний народе,кой те в таз рабска люлка люлее?Тоз ли, що спасителят прободена кръстът нявга зверски в ребрата,или тоз, що толкоз годин ти пее:„Търпи, и ще си спасиш душата?!“ Той ли, ил някой негов наместник,син на Лойола и брат на Юда,предател верен и жив предвестникна нови тегла за сиромаси,нов кърджалия в нова полуда,кой продал брата, убил баща си?! …

По чуства сме братя ний с тебеи мисли еднакви ний таим,и вярвам, че в светът за нищоний няма с теб да се разкаем. Добро ли сме, зло ли правили,потомството назе ще съди;а сега – дай ръка за ръкаи напред със стъпки по-твърди! Спътник ни са били в животътстрадания, бедност в чужбина,но тях сме ний братски делилии пак ще ги делим …

Остави таз песен любовна,не вливай ми в сърце отрова –млад съм аз, но младост не помня,пък и да помня, не ровятуй, що съм ази намразили пред тебе с крака погазил. Забрави туй време, га плачехза поглед мил и за въздишка:роб бях тогаз – вериги влачех,та за една твоя усмивка,безумен аз светът презирахи чувства си в калта увирах! Забрави ти онез …

в 1868 г. Не плачи, майко, не тъжи,че станах азe хайдутин,хайдутин, майко, бунтовник,та тебе клета оставихза първо чедо да жалиш!Но кълни, майко, проклинайтаз турска черна прокуда,дето нас млади пропъдипо тази тежка чужбина –да ходим да се скитаменемили, клети, недраги!Аз зная, майко, мил съм ти,че може млад да загина,ах, утре като преминапрез тиха бяла Дунава!Но кажи какво да правя,кат си ме, …

Зимни вихрушки,все веселушки,хурки въртерли,весело прелибели къдели.Че откъде ливълна са взели?Облаци – халивълната дали.Що са изплелис преждите бели?Дрехи дебелиза дървесата,топли постелиза семенцата,спящи в земята.

От Лапландия по сняг впряг еленов тръгна пак. Над земята ще лети, сто села ще посети. Сред обилен снегопад няма да подмине град. Дядо Коледа е там, приближава се насам. Чувам някъде се шушне: – Търси той деца послушни и подаръци им дава за награда и забава. – Знам ли, – мисля с малко страх -аз дали послушен бях? Три …

Снежното човечее с награда вече.Роклята на мамаго направи дама.Сложих му герданче,шапка и коланче…На конкурса „ЗИМА“първо място има.С мамината дрешкастана „Мисис Снежка“.