СТИХОВЕ

Зададе се облак теменоткъм гора, от Балкана:дали ще е дъждец дребен,или ще е буря страшна? Ех, мой дядо, тежко време!Ралото се едвам влачи,и след него сееш семе,пот от чело, град от очи! Кажи, дядо, защо плачешнад тез дълги бразди черни;от чер облак ли се плашиш,или мрат ти деца дребни? Кажи, дядо, че аз помнякакъв юнак напред беше;бог да прости баба …

МОЯТА МОЛИТВА „Благословен бог наш…“ О, мой боже, правий боже!Не ти, що си в небесата,а ти, що си в мене, боже —мен в сърцето и в душата… Не ти, комуто се кланяткалугери и поповеи комуто свещи палятправославните скотове; не ти, който си направилот кал мъжът и жената,а човекът си оставилроб да бъде на земята; не ти, който си помазалцаре, папи, …

Жив е той, жив е! Там на Балкана,потънал в кърви, лежи и пъшкаюнак с дълбока на гърди рана,юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка,на друга сабля на две строшена;очи тъмнеят, глава се люшка,уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небетослънцето спряно сърдито пече;жетварка пее нейде в полето,и кръвта още по-силно тече! Жътва е сега… …

Тежко, тежко! Вино дайте!Пиян дано аз забравятуй, що, глупци, вий не знайтепозор ли е или слава! Да забравя край свой роден,бащина си мила стряхаи тез, що в мен дух свободен,дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден,гробът бащин, плачът майчин,тез, що залъкът наеденграбят с благороден начин — грабят от народът гладен,граби подъл чорбаджия,за злато търговец жадени поп с божа …

Тежко, брате, се живеемежду глупци неразбрани;душата ми в огън тлее,сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя,неговият завет пазя;но себе си, брате, губя,тия глупци като мразя. Мечти мрачни, мисли бурниса разпнали душа млада;ах, ръка си кой ще турнена туй сърце, дето страда? Никой, никой! То не знаенито радост, ни свобода;а безумно как играев отзив на плач из народа! Често, брате, …

Ти ли си, мале, тъй жално пела,ти ли си мене три годин клела,та скитник ходя злочестен азии срещам това, що душа мрази? Бащино ли съм пропил имане,тебе ли покрих с дълбоки рани,та мойта младост, мале, зеленасъхне и вехне люто язвена?! Весел ме гледат мили другари,че с тях наедно и аз се смея,но те не знаят, че аз веч тлея,че мойта …

Кажи ми, кажи, бедний народе,кой те в таз рабска люлка люлее?Тоз ли, що спасителят прободена кръстът нявга зверски в ребрата,или тоз, що толкоз годин ти пее:„Търпи, и ще си спасиш душата?!“ Той ли, ил някой негов наместник,син на Лойола и брат на Юда,предател верен и жив предвестникна нови тегла за сиромаси,нов кърджалия в нова полуда,кой продал брата, убил баща си?! …

По чуства сме братя ний с тебеи мисли еднакви ний таим,и вярвам, че в светът за нищоний няма с теб да се разкаем. Добро ли сме, зло ли правили,потомството назе ще съди;а сега — дай ръка за ръкаи напред със стъпки по-твърди! Спътник ни са били в животътстрадания, бедност в чужбина,но тях сме ний братски делилии пак ще ги делим …

Остави таз песен любовна,не вливай ми в сърце отрова —млад съм аз, но младост не помня,пък и да помня, не ровятуй, що съм ази намразили пред тебе с крака погазил. Забрави туй време, га плачехза поглед мил и за въздишка:роб бях тогаз — вериги влачех,та за една твоя усмивка,безумен аз светът презирахи чувства си в калта увирах! Забрави ти онез …

в 1868 г. Не плачи, майко, не тъжи,че станах азe хайдутин,хайдутин, майко, бунтовник,та тебе клета оставихза първо чедо да жалиш!Но кълни, майко, проклинайтаз турска черна прокуда,дето нас млади пропъдипо тази тежка чужбина —да ходим да се скитаменемили, клети, недраги!Аз зная, майко, мил съм ти,че може млад да загина,ах, утре като преминапрез тиха бяла Дунава!Но кажи какво да правя,кат си ме, …