ПРИКАЗКИ

Остаряло кучето, което вардело стадото на двама овчари в планината, двама братя. Отслабнали му очите, изпопадали му зъбите, запрели му краката. — Туй куче — рекъл по-малкият брат — вече не е за нас. Не може да се опре на вълците. Някоя нощ зверовете ще се вмъкнат в кошарата и ще ни издушат овцете. — Какво да го правим? — …

Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал. Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! оборила глава бабичката. А в туй време месечинката подслушвала …

Имало едно момче, което искало да се жени. То било много даровито и способно, та смятало да си намери мома умна и досетлива. И тръгнало да я търси. Минало през една гора. Видяло една баба, която събирала дръвца. – Добър ден, бабо – поздравилo я момчето. – Дал ти Бог добро, синко. Къде отиваш? – Отивам да си търся щастието. …

Лястовицата си направила гнездо на една греда под стряхата и си излюпила лястовички. Направило си гнездо под една керемидка и врабчето и си излюпило врабчета. Но години наред врабчето все го сполитало нещастие – котката издебвала малките врабченца и ги изяждала, или пък счупвала яйцата. Натъжено гледал врабецът как на близката слива лястовичката учи лястовичетата да хвърчат, да правят гнезда …

Веднъж Хитър Петър като орал, намерил една стара пара. Намислил да я занесе на царя. Тръгнал за царския палат, но вратарят го спрял и му казал: – Ще те пусна, ако ми обещаеш половината от наградата, която ще ти даде царят. Докривяло на Хитър Петър, но му обещал и вратарят го оставил да влезе. Поднесъл той парата на царя. Владетелят …

Имало един тепавичар, който ходел от село на село и събирал шаячните платове, които жените тъчели на становете си. Един ден вързал платовете на бали, метнал ги на коня и тръгнал към тепавицата, за да ги тепа. Тя била много далече, докато иде, докато си свърши работата, докато тръгне, денят изминал. Вървял покрай реката, когато взело да се мръква. По …

Ето ти, о, мое Безценно съкровище, още една приказка от Миналосвършените времена. Имаше точно по средата на тези времена един Хоцкав-боцкав Таралеж и той живееше край бреговете на мътната Амазонка, като се хранеше с охлюви и тям по¬добни. И на същите брегове на мътната Амазонка живееше една Бавна-плавна Костенурка, която пък се хранеше с крехки марулки и тъй нататък. И …

Преминавайки през Сун, на изток от Чжу, Ян Дзи се отбил в една страноприемница. Стопанинът имал две наложници: красива и безобразна. Безобразната той ценял, а красивата пренебрегвал. На въпроса на Ян Дзи каква е причината за това, човекът отговорил: – Красавицата сама се любува на себе си и аз не разбирам в какво се състои нейната красота. Безобразната сама се …

К- ога са добри отношенията между мъжа и жената? – попитали Настрадин Ходжа. – Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те могат да си живеят много добре заедно – отговорил той.

Попитали Андаки: "Разбирането и добротата са част от суфисткия път. Защо е необходимо там да има нещо друго освен любов и красота, защо например там трябва да има знания и течението на времето? И такива неща като съмнения и забележки?" ..— Той отговорил: "За съзряването на прасковата са необходими слънце и вода. Вие не сте ли виждали какво става, когато …