ЗА ПОРАСТНАЛИ

Има хора, които носят цял свят в себе си.

Йордан Радичков е един от най-оригиналните и трудно класифицируеми български писатели – автор, който превръща българското село, митологията и човешката странност в литература от световна класа. Откъде идва този свят Роден през 1929 г. в село Калиманица (днес потопено под язовир), Радичков носи в себе си Северозапада – суров, мъглив, пълен с легенди и особена човешка философия. Това не е …

Йоханес Брамс е роден на 7 май 1833 г. в Хамбург – пристанищен град, пълен с шум, търговия и суров живот. Това не е аристократична среда, а място, където човек се изгражда трудно и рано.

Павел Матев е поет от друго звучене – по-тих, по-съзерцателен, но дълбоко проникващ. Ако при Вапцаров имаш индустрия, шум и борба, при Матев имаш вътрешен свят, природа, любов и философия.

Ванга е една от най-емблематичните и противоречиви фигури в българската история – жена, превърнала се в символ на вяра, надежда и търсене на смисъл отвъд видимото.Родена през 1911 г. в Струмица, тя губи зрението си още като дете след силна буря – събитие, което според мнозина бележи началото на нейните необикновени способности. От този момент нататък животът ѝ се променя …

Никола Вапцаров е една от най-силните и трагични фигури в българската литература – поет, който пише за човека, за труда, за вярата в бъдещето и за цената на тази вяра. Роден през 1909 г. в Банско, той не тръгва по типичния път на литературен човек. Завършва Морското машинно училище във Варна и работи като техник, огняр, механик. Точно този живот …

  Думата (Стефка Стойчева) Изповед (Кирил Дамянов) Как бих искал да имам шепа звезди от небето (Павлето) Липов цвят (Милка Георгиева) Малкия принц (Румяна Каменска-Донкова) Не ми достигат сили да бъда насаме с морето (Павлето)

  Свободните валенции на журналистиката (Реещи се гледни точки) (Анна Топалджикова, реж. Николай Ламбрев)

  Снеговете на Килиманджаро (Ърнест Хемингуей, реж. Маргарита Благиева)

  Майчин език, отечество (Уте Кристине Круп, реж. Николай Волев)