Просо пшеница и вино

Първото семе, което хората започнали да сеят, било на просото, затова то много се възгордяло. Един ден житото тръгнало на църква, минало покрай просото и го повикало:
– Хайде, да отидем на църква. Просото се засмяло и рекло:
– За какво ми е да ходя на църква? Аз и оттук я гледам по цял ден.
Чул го Господ и го проклел:
– Много да раждаш, но да си ситно като пясък и в църква да не влизаш!
Затова обредните хлябове се правят само от пшеничено брашно.
След време пак се срещнали житото и просото. Просото се присмяло на житото:
– Добра среща, женска игралко.
Нали жените като месели погачи, прехвърляли тестото, сякаш си играели с него.
На това житото отвърнало:
– Дал ти Бог добро, прольо!
И оттогава на присмех му останало това име на просото. Виното като чуло този прякор, рекло и то да се подиграе с просо¬то и като го срещнало, му рекло:
– Добра среща, прольо!
Но просото му отговорило:
– Дал ти Бог добро, разбиий глава.
Виното много се ядосало, но отминало, без да отвърне нищо, защото само си било виновно. След няколко дни то пак срещнало просото и му казало:
– Добра среща, захрани дете!
Когато отбивали бебетата да не сучат повече мляко, ги захранвали с просена кашичка.
Просото му отговорило:
– Дал ти Бог добро, весели трапеза!